Дэвид Балдаччи - Бягството

Кърк рязко се извърна към него.

— Първо тя ликвидира някаква жена с офицерски чин, а сега се оказва, че ти си бил отвлечен и заплашен от смърт? — смаяно попита тя.

— Горе-долу — сви рамене Пулър. — Нападнаха ме група въоръжени мъже, които използваха един банален номер да привлекат вниманието ми. Откараха ме в някаква къща, зададоха ми куп въпроси, на които не получиха отговор, а след това решиха да ми видят сметката.

— А защо още си жив?

— Появи се моят ангел пазител, който направи достатъчно, за да улесни бягството ми.

— Кой беше този ангел?

— Надявам се някой ден да го открия и да му благодаря лично. — Той се обърна към Нокс и понижи глас: — Гарантираш ли ми, че не знаеш кои са тези хора и откъде са?

— Ако ме питаш дали са от моите, не са — поклати глава тя. — Ние може да сме лъжци и измамници, може да изкривяваме истината, но не се занимаваме с такива неща. Нашите операции се контролират от надзорни комисии, Пулър. Ако опитаме нещо незаконно и то излезе наяве, всички до един ще се простим с кариерите си, пенсионните си осигуровки и дори свободата си. Не мисля, че някога бихме имали основателни причини да направим подобно нещо. Имаме си достатъчно врагове, за да си създаваме нови.

Той я погледна изпитателно, после отмести очи.

— Разкажи ми малко повече за престрелката си с онази жена — каза Кърк, обръщайки се към Нокс. — Как й беше името?

— Ленора Макри — отговори Пулър. — Би трябвало да е доста отчаяна, за да стреля по теб, Нокс. Мислиш ли, че те е видяла как влизаш в дома й?

— Преди да използвам шперца, почуках на вратата и натиснах звънеца.

— Знам, че е така, защото те наблюдавах. Разкажи ни какво точно се случи, за да дадеш храна за размисъл на Шайрин.

— Стъпка по стъпка — добави Кърк.

Нокс се помъчи да събере мислите си.

— Влязох, затворих след себе си и я повиках по име — започна тя. — Никой не ми отговори и аз я повиках още веднъж, като освен това се представих с име и чин. В следващия миг тя се появи иззад ъгъла с насочен в гърдите ми пистолет. Показах й служебните си документи, които държах в ръка, макар вече да знаех, че те са без значение за нея. Изражението на лицето й ми казваше всичко. Разполагах с не повече от секунда, преди тя да стреля.

— Продължавай — окуражително каза Пулър, регистрирал колебанието й.

— Хвърлих документите, грабнах един стол и го запратих по нея. Проснах се на пода едновременно с изстрела. Куршумът свирна над главата ми и се заби в стената. Столът я беше улучил в момента, в който натисна спусъка. Аз се извъртях, прицелих се и стрелях в гърдите й. Тя падна като посечена там, където стоеше. И повече не помръдна.

— Разказът й съвпада с това, което чух от долния етаж — каза Пулър, хвърляйки кос поглед към Кърк.

— Защото е истина — твърдо рече Нокс.

— Но аз се питам защо е стреляла в теб хладнокръвно, без никакво колебание — замислено каза Кърк. — Това е крайна реакция. Откъде е била сигурна за причините да отидеш в дома й? Спокойно би могла да си там, за да я разпиташ и нищо повече. Ако те беше ликвидирала, със сигурност щеше да си спечели смъртна присъда. А и как е планирала да избяга?

— Ползваше псевдоним. Същия, с който беше открила сметката си на Кайманите и който ние проследихме. На това име бяха издадени няколко еднопосочни билета с последна спирка Санкт Петербург.

— Понеже между Русия и Щатите няма спогодба за екстрадиция.

— Точно така. Но аз се съмнявам, че крайната й цел е била Русия. Избрала е тази дестинация, за да изчезне. Само можем да предполагаме накъде щеше да се насочи след това. Практически навсякъде, тъй като е разполагала с достатъчно финансови ресурси.

— За коя дата бяха издадени билетите? — попита Пулър.

— За днешна. Била е дежурна, но се обадила, че е болна. Явно не е имала намерение да се появява повече там. Това беше причината да я потърся в дома й.

Пулър втренчено погледна Нокс, но тя спокойно издържа на погледа му. Кърк забеляза това и започна да върти глава от единия към другия като на тенис мач.

— Знам какво се готвиш да кажеш — обади се най-накрая Нокс.

— Наистина ли? — вдигна вежди Пулър. — Защо не го споделиш?

— Ще кажеш, че е трябвало да те запозная с всичко това, защото сме екип. И ще бъдеш прав. Ако не ме беше зарязал на онова гробище, вероятно щях да ти кажа. Но ти изчезна, без да даваш обяснения къде отиваш. А аз трябваше да свърша тази работа.

Пулър явно остана доволен от обяснението.

— Изненадан съм, че не си изпратила специален отряд при всичките тези улики — каза той. — Армията би постъпила именно така.