Дэвид Балдаччи - Бягството

— Отговор на този въпрос могат да дадат единствено адвокатът и прокурорът по делото, с които е разговаряла Шайрин.

— Но дали ще пожелаят да се срещнат с нас? Изненадана съм, че са й казали толкова много.

— Тя все пак е военен прокурор, колеги са. Освен това не са й казали всичко. Но ние винаги можем да ги разпитаме в качеството си на следователи по случая с бягството.

— Можем, разбира се. Но те могат да откажат. Тогава ще ги притиснем със съдебна заповед, която адвокатите им със сигурност ще оспорват.

— Всичко това ще отнеме време — поклати глава Пулър. — Много време.

— От личен опит знам, че адвокатите никога не бързат.

— Значи трябва да подходим по свой начин.

— Да поискаме разговор със съдията?

— Съмнявам се, че изобщо ще пожелае да ни види — каза Пулър. — Но дори и да пожелае, няма да ни каже нищо. Съдиите не обичат да говорят за делата, които гледат.

— Такива са и прокурорите, и адвокатите.

— При тях шансовете ни са малко по-големи.

— Окей. Къде се намират въпросните господа?

— Прокурорът живее в Шарлътсвил, Вирджиния, на два часа път от тук. Вече не се занимава с дела, а преподава във факултета по военно право, който се намира там. А адвокатът на брат ми е напуснал ВВС и има частна практика в Северна Каролина.

— Ясно. Разделяме ли се, или действаме в екип?

— Искаш ли да се разделим?

— Не.

— В такъв случай да тръгваме за Шарлътсвил. Откри ли още нещо за Робинсън?

— Предчувствието ти се потвърди. Синът му е бил много болен. Заминали са за Германия с надеждата да се случи чудо и то наистина се е случило.

— А как са платили?

— Част от средствата са били събрани от фондация. Свързах се с хора в Берлин, които са запознати с медицинските процедури. Те твърдят, че разходите най-вероятно са надхвърлили един милион долара. Пари, които не можеш да събереш, като продаваш сладкиши и лимонада с благотворителна цел. А макар и валидна, здравната застраховка на Робинсън изобщо не е покривала лечение от този тип.

— Но никой не е заподозрял нищо?

— Когато става въпрос за болно дете, нещата са доста деликатни. Освен това лечението е било проведено след края на процеса. Може би никой не си е направил труда да събере две и две.

— По-скоро не са искали да съберат две и две. Но ние го направихме, при това доста бързо. Радвам се, че детето се е оправило. Но брат ми е изгубил всичко.

— Да — каза Нокс.

— Жалко, че преди две години никой не се е сетил да се вгледа по-внимателно.

Сюзан Ренълдс остави покупките в багажника на колата си и седна зад волана. Пътуването до вкъщи щеше да й отнеме не повече от трийсет минути, тъй като трафикът не беше натоварен. Не след дълго пренесе торбичките до входната врата, остави ги на земята и изключи алармата. Посегна да светне лампата в хола, но непознат мъжки глас я накара да замръзне на място.

— Не мърдай, моля! В главата ти е насочен пистолет.

Ренълдс понечи да се обърне.

— Не го прави! — рязко заповяда гласът.

Тя се подчини.

— Сега тръгни напред, влез в дневната и седни на най-близкия стол пред телевизора.

— Изглежда, добре познаваш къщата ми — спокойно отбеляза Ренълдс, докато крачеше в указаната посока.

После седна на стола и протегна ръка към настолната лампа до себе си.

— Аз ще светна — обади се гласът.

Тя бавно отдръпна ръката си. Човекът зад гърба й включи лампата на най-слабата степен.

— Как влезе тук при пусната аларма? — попита тя.

— Всяка аларма струва толкова, колкото паролата й. А твоята не беше много сложна.

— Тогава защо я включи отново?

— Обратното би означавало да разкрия присъствието си, нали?

Робърт прекоси стаята и се изправи зад нея.

Беше с качулка и скиорска маска. Открити бяха само очите и устните му. Пистолетът му беше насочен право в тила на Ренълдс. В другия край на стаята беше поставил едно огледало, което откри в банята. Беше извърнато така, че да вижда лицето й, докато самият той оставаше извън полезрението й. Това беше направено с цел да наблюдава реакцията й на въпросите.

— Знам, че си въоръжена — каза той. — Бавно извади пистолета, като го държиш за дулото. В противен случай ще чуеш звук, който със сигурност ще бъде последният в живота ти.

Тя извади компактния 9-милиметров ЗИГ и го пусна на килима.

— Изритай го зад себе си.

Ренълдс се подчини. Робърт се наведе и прибра оръжието в джоба си.

— Какво искаш? В кабинета има пари, а кредитните карти са в портмонето ми. Не държа златни кюлчета в къщата си, ако това търсиш.