Дэвид Балдаччи - Бягството

Тези ръкави бяха негово изобретение. Приличаха на типични татуировки, но ако човек се вгледаше достатъчно внимателно в орлите, драконите и останалите същества върху тях, щеше да забележи, че са съставени от миниатюрни геометрични фигурки — квадрати, триъгълници, правоъгълници и техните по-сложни роднини, например дванайсетостенник, който, гледан отвесно, имаше дванайсет лица и беше важна част от неговия дракон.

Робърт добре знаеше, че това не може да бъде забелязано от никой друг освен от него. Но така беше преминала по-голямата част от живота му — да обръща внимание на неща, които другите не виждат.

С изключение на брат му и баща му. Те бяха любопитни и наблюдателни, а и не забравяха нищо. Вникваха в същността на нещата. Баща му умееше да ръководи огромен брой хора, цели дивизии и корпуси, които водеха сражения, а отговорността за техния живот правеше нещата още по-сложни. Брат му преследваше нарушителите на закона с невероятно чувство за справедливост и внимание към детайлите.

Мъжете от фамилия Пулър, всеки от тях виртуоз в своята област, си приличаха по едно основно качество.

Наблюдателността.

После му хрумна нещо и той бързо разгърна принтираните документи на страница 66. Внимателно изчете текста и го сравни с информацията на страница 24. Интересното беше, че данните се разминаваха. И то сериозно. Но ако крайният резултат беше смислен, те би трябвало да съвпадат.

Това не беше ключ към загадката, но все пак беше нещо. А според брат му едно нещо винаги водеше до друго.

Робърт взе празен лист и започна да рисува лицето, което виждаше във въображението си. Не беше лесно, понеже тогава бе тъмно. Същевременно имаше източник на светлина — фенерчето на човека.

Опря химикалката в хартията и се фокусира, прехвърляйки образа в главата си върху белия лист.

Той беше добър художник — един факт, за който знаеха малко хора. Беше започнал да рисува преди години, за да се разтовари от тогавашната си работа, свързана с огромно напрежение и отговорност.

Така се раждаха скиците и пресичащите се линии, оформящи нещо доскоро несъществуващо. На практика това също беше математика, нещо като геометрия, съчетана с живопис. Едно сливане, което превръща художници като Пикасо във вечни икони със запазено място в историята. Кубизъм, създаващ шедьоври от други измерения на мисълта и опита.

Имаше доста фалстартове, но упорито продължаваше да опитва, без да обръща внимание на растящата купчина смачкани листове. Образът най-после започна да се уплътнява, чертите му ставаха по-плътни и по-ясни.

След още половин час упорита работа Робърт най-после приключи с трудната част. Сега му оставаха само финалните щрихи.

Облегна се назад, остави химикалката и вдигна листа пред очите си.

От него го гледаше физиономията на мъж, когото беше видял съвсем наскоро, но не го познаваше.

Беше почти сигурен, че в момента този мъж лежи в моргата на Форт Левънуърт, а куп следователи се опитват да открият самоличността му. Плюс отговор на въпроса какво е правил във военния затвор в нощта на неговото бягство. И защо сега е мъртъв. Това бяха уместни въпроси.

Робърт знаеше какво е търсил в затвора този мъж. Знаеше и как е умрял, но нищо повече. А трябваше да знае всичко. Този пъзел не биваше да остане недовършен. Не и ако искаше да оцелее.

А и защото едно нещо винаги води до друго.

Джон Пулър получи текущите си заповеди. Зададе още няколко въпроса на Дофри, Шиндлър и Райнхарт, а в отговорите, които получи, не се съдържаше нищо конкретно. Добрата новина беше, че вече може да действа открито. Имейлът от прекия му командир съдържаше официални пълномощия за провеждане на разследването заедно с всички необходими електронни подписи на висшестоящите. Тримата мъже наистина разполагаха с властта, която твърдяха, че притежават. А той се почувства като шериф, на когото току-що са върнали служебната значка.

Не обичаше да се промъква и да се старае да остане незабележим. А в конкретния случай искаше хората да знаят, че е поел разследването. Искаше да изглежда заплашителен. Когато се чувстват застрашени, хората с гузна съвест често допускат грешки. Единствената разлика в случая беше, че обект на разследването е собственият му брат. Но Робърт притежаваше блестящ ум. Дали щеше да допусне грешка? Нима имаше човек на този свят, който да познава Джон Пулър-младши по-добре от него?

Той знае как мисля. И как действам.