Дэвид Балдаччи - Бягството

— Какъв е статутът на прекия ви началник? — попита Пулър.

— Полковник Тийг ползва отпуск.

— Държат го отговорен за всичко това, така ли?

— Ползва отпуск.

— Водили ли сте някога собствено разследване, капитан Макри?

— Да, в конкретния случай проведох предварително разследване. Но вие добре знаете, че в момента с това се занимават други институции: военното разузнаване и още следователи от ОКР освен вас, и някакви хора от Вашингтон.

— А какво разкри вашето „предварително разследване“?

— Разкри, че Робърт Пулър е избягал по неизвестен засега начин.

— А мъртвецът?

— Какво за него?

— Идентифицирахте ли го?

— Все още не.

— Някой друг затворник да липсва? Или надзирател, помощен персонал, цивилен? А във Форт Левънуърт? Налице ли са тамошните хора?

— И на двете места беше извършена обстойна проверка. Всички са налице.

— Но тук има и затвор за цивилни. Плюс областен военен затвор. Проверили ли сте там?

Въпросът очевидно я изненада.

— Не виждам какво общо могат да имат тамошните служители — отвърна тя. — А ако от този затвор е избягал някой, ние със сигурност щяхме да бъдем уведомени. Освен това техните надзиратели нямат достъп до ФВЗ.

— Вие сте от Петнайсета бригада на военната полиция — втренчено я изгледа той.

— Вярно е.

— Бригадата се състои от два батальона — Четирийсети и Седемстотин и пети.

— Каква е връзката?

— Петнайсета бригада отговаря за ФВЗ и за Областния затвор. Полковник Тийг е не само комендант на ФВЗ, но и командир на Петнайсета бригада. Редът е бил възстановен от специалните части в нея. В допълнение Четирийсети батальон е сформиран главно защото Седемстотин и пети е в Близкия изток, за да управлява тамошните затвори. От всичко това следва, че този тук практически се охранява от бригадата и нейните два батальона. Нима твърдите, че те не се застъпват при смени? Че никой от ФВЗ не е работил в Областния затвор или обратно?

— Не твърдя подобно нещо — смутено рече тя.

— Следователно персоналът и на двата обекта има отношение към моето разследване, нали така?

— Предполагам, че да — най-после каза тя. — Извинявам се, ако съм възприела погрешно вашето искане.

— Как ще обясните присъствието на мъртвеца в килията на брат ми?

— Никак. По тази причина разследването продължава.

Решил да смени посоката на разговора, той обяви:

— Искам да видя трупа.

Макри облиза устните си. Пулър знаеше, че въпреки враждебните чувства, които вероятно изпитваше към него, тя няма как да му откаже. Убийството винаги върви в комплект с труп. А в качеството си на служител на ОКР, оторизиран да разследва това конкретно убийство, той имаше всички права за достъп до тялото.

— Ще го уредя — обеща тя. — В момента трупът се намира във Форт Левънуърт.

— Благодаря.

— Моля — сухо отвърна тя.

— Ще се наложи да говоря и с екипите, които са възстановили електрозахранването и са ремонтирали генератора.

— Това също може да се уреди.

— Искам да прегледам и записите на охранителните камери през въпросната нощ.

— Нямаше ток — напомни му тя.

— Но камерите работят и на батерии.

— Само онези от тях, които са в коридорите и общите части. Камерите на килиите нямат такова захранване.

— Като се замисли човек, липсата на постоянно наблюдение е голяма слабост.

— Не сме перфектни. Предполагам, че след този инцидент и камерите в килиите ще имат резервно захранване.

— Мислех, че системата е направена така, че при спирането на тока вратите автоматично се заключват. Но въпреки това вие сте били принудени да поискате помощ от военната полиция. Защо?

— По всичко изглежда, че са ни хакнали — неохотно отвърна тя.

— Как така са ви хакнали?

— Сам казахте, че вратите се заключват автоматично при спиране на тока. Но това не се случи. Те се отключиха.

— И според вас това е дело на хакер? Как е възможно?

— За съжаление, част от нашите служители вкарват всякакви лични приспособления — телефони, таблети и прочие. И редовно използват служебните компютри, за да се логнат във външни мрежи. Това е строго забранено, но хората са си хора.

— Тоест някой е позволил външна намеса — каза Пулър. — Хакерът е променил кода, така че при авария вратите да се отключват, нали?

— Да.

— Някакви улики в тази посока?

— Не.

— Но вие потвърдихте, че е имало хакерска атака.

— Това все още е само предположение, но лично аз не виждам как другояче е възможно да се случи.