Дэвид Балдаччи - Бягството

Но и аз знам същото за него.

Тези мисли обаче не го успокояваха. От тях му призляваше.

Преминал успешно през системата за сигурност на затвора, той пое нагоре по стълбите, които водеха към помещението за свиждане. Там пожела да се срещне с дежурния офицер, капитан Ленора Х. Макри, на която показа пълномощията си и обясни целта на своето посещение.

Жената го прие в кабинета си. Тя беше на трийсет и няколко, ниска и стегната, с прибрана на кок коса, в която проблясваха бели нишки. Беше напрегната, а от изражението й личеше, че не изгаря от желание за сътрудничество с него. Това не беше добре, тъй като в момента Макри временно изпълняваше длъжността комендант на ФВЗ.

— Какво мога да направя за вас, господин Пулър? — попита тя.

— Аз водя разследването, свързано с бягството на Робърт Пулър.

— Който ви се пада брат — хладно уточни тя, влагайки в тези думи всевъзможни намеци. — Лично аз смятам, че самото ви участие в това разследване е абсурдно. Постарах се това мое мнение да стигне до когото трябва по съответните канали.

— Имате пълно право да го направите — сви рамене Пулър.

— Излишно е да го казвате — все така хладно продължи тя. — Кръвта вода не става, а в случая се нуждаем от максимална обективност. Не виждам как ще водите разследването по безпристрастен начин.

— Аз съм служител на ОКР — каза Пулър и се размърда в стола си. — Заповедта ми е максимално ясна, капитан Макри: да го върна обратно, независимо че е мой брат. За тази цел разполагам с нужните правомощия. Ако имате проблем да ми сътрудничите, искам да го чуя още сега.

Тя спокойно устоя на погледа му.

— Нямам такъв проблем. По мое мнение проблемите могат да се появят единствено около вас. И така, с какво мога да ви помогна?

Просто и ясно, помисли си Пулър. Жената насреща му се справи добре. Не забрави да си измие ръцете със „съответните канали“, след което не се поколеба да сподели личното си неодобрение относно участието му в разследването, при това без да му отказва сътрудничество. В момента беше само капитан, но веднага си пролича, че не е равнодушна към евентуалното си повишение.

Нима всички не са такива?

Пулър изложи фактите, които беше научил, и я помоли за потвърждение.

— Това отговаря на истината — каза Макри. — Но пропуснахте изстрелите и експлозията.

— Изстрели и експлозия? — изненадано примигна Пулър. — Никой не ми е споменавал за тях.

— Може би не сте задали правилните въпроси. Предлагам ви тази информация напълно доброволно, изцяло в интерес на разследването. Именно стрелбата и експлозията ни принудиха да поискаме подкрепления от базата.

— Установихте ли произхода на изстрелите?

— Не.

— А на експлозията?

— Казах експлозия, защото в началото приличаше на такава.

— На смяна ли бяхте?

— Да. И много други хора чуха звуците, които бяха доста отчетливи.

— Но на практика не е било експлозия, така ли?

— Току-що казах, че в началото прозвуча като такава. Но впоследствие не открихме следи от нея.

— Предполагам, че същото се е случило и с изстрелите.

— Точно така. И за тях не открихме никакви доказателства.

— Може би звукови ефекти?

— Това е единственото логично обяснение. Вероятно знаете, че надзирателите тук не носят оръжие. Следователно никой от тях не би могъл да стреля. Всички затворници бяха претърсени, но не открихме нито оръжие, нито някаква друга контрабанда.

— С изключение на беглеца. Не сте го претърсили, понеже е изчезнал.

— Именно.

— Но все пак въпросните звуци са били произведени от някакъв уред.

— Съгласна съм. Но не открихме нищо. Разбира се, разследването продължава.

— Бяха ли претърсени и надзирателите?

— Моля? — погледна го неразбиращо Макри.

— След като шумът не е бил дело на затворниците, може би го е причинил някой от надзирателите? — погледна я с очакване Пулър.

— Защо би го направил?

— Можехте да зададете този въпрос директно на нарушителя, ако бяхте обискирали и надзирателите.

— Отказвам да повярвам, че човек от персонала е замесен в нещо такова. Това е просто невъобразимо!

— Помислете малко, капитан Макри — изгледа я Пулър. — Не откривате нищо у затворниците, не откривате нищо и в килиите. Ако приемем, че външните посетители се подлагат на строг контрол, както би трябвало да бъде, остава единствено възможността апаратурата да е внесена от някой ваш служител.

Тя видимо се ядоса от тези думи, но не каза нищо.