Дэвид Балдаччи - Бягството

Пулър го изслуша внимателно, но не бързаше да отговори. Бяха го притиснали в ъгъла и прекрасно го знаеха.

— Но защо аз? — попита най-сетне той. — Вие имате достъп до всички ресурси, от които се нуждаете: ОКР, военното разузнаване и така нататък. Изобщо нямате нужда от мен.

— Така е, Пулър — отвърна Райнхарт. — Но вие притежавате нещо, което изброените ресурси нямат.

Пулър знаеше какъв ще бъде отговорът, но предпочете да го чуе от устата на генерала.

— Вие сте негов брат — рече Райнхарт. — Израсли сте заедно. Служили сте заедно, макар и в различни родове войски. Ние знаем колко много ви е помогнал той при онова разследване в Западна Вирджиния. Знаем, че редовно сте го посещавали в затвора, знаем и за телефонните ви разговори. Никой не го познава по-добре. По тази причина сме на мнение, че имате най-големи шансове да го върнете обратно.

— Жив — добави Пулър.

— Абсолютно.

— Кога започвам разследването, ако приема офертата ви?

— Веднага.

— Без ограничения и допълнителни условия?

— Да, с изключение на условието да ни докладвате.

— А какво ще стане с хората, които са участвали в разследването досега? Няма как да им забраните да си вършат работата. А честно казано, аз не виждам как ще оставят случая в ръцете на един-единствен агент на ОКР.

— Ще работите паралелно с тях. Сам ще решите как.

— Без помощ от ваша страна?

— Ще видим какво можем да направим. Но всичко ще зависи от вас, Пулър.

— А прекият ми командир?

— Ще получите писмена заповед от него, разбира се — отвърна Шиндлър. — В комплект с всички разрешителни и пълномощия. Не сме очаквали, че ще приемете нещата на доверие.

— Окей, значи приемам. Ще започна разследването с разпит на вас тримата.

Мъжете в другия край на масата се спогледаха.

— Ние нямаме нищо общо със случая, освен що се отнася до интересите на националната сигурност, изискващи Робърт Пулър да се върне обратно в затвора — отсече Шиндлър.

— Преди малко казахте, че няма да има ограничения и допълнителни условия — отбеляза Пулър. — Нима сега твърдите друго?

— Не, но…

— Аз съм добре подготвен следовател — прекъсна го Пулър. — От опит знам, че някои хора си мислят, че не разполагат с ценна информация, но на практика е точно обратното. И тази ценна информация никога няма да види бял свят, ако аз не задавам въпросите и не анализирам отговорите.

Шиндлър кимна.

— Добре. Какво искате да знаете?

— Вие казахте, че случаят касае националната сигурност. Защо?

— Знаете с какво се занимаваше брат ви, докато работеше във ВВС, нали?

— Беше в СТРАТКОМ.

— Точно така. Стратегическото командване на въоръжените сили. Доскоро то отговаряше само за ядрената отбрана, но сега покрива още много неща — космически операции, противоракетна отбрана, кибер оръжия, оръжия за масово унищожение, глобално управление и контрол, наблюдение, разузнаване, стратегически удари и прочие. Списъкът е дълъг. Лично аз не виждам военна институция, която да е по-важна за сигурността на страната. Брат ви е работил както в Центъра за противоракетна отбрана в „Шайен Маунтин“, така и в щаба на СТРАТКОМ в базата „Офът“ в Небраска.

— Всичко това ми е известно, сър. Дори гостувах на брат ми, докато работеше в „Офът“. Но на по-късен етап той получи назначение в базата, която се намира тук, в Левънуърт.

— Това е вярно. СТРАТКОМ се разрасна бързо и базата „Офът“ се оказа тясна за него. Строежът на новия им дом вече започна, но ще продължи още няколко години. Левънуърт беше един от многото клонове на СТРАТКОМ.

— Разбирам — каза Пулър.

— На практика той имаше достъп до най-важните дейности на Стратегическото командване — добави Дофри. — Те никога не са имали по-добър от него — чакаше го блестяща кариера. Подготвяха го да оглави цялото проклето нещо. Щеше да получи поредното повишение малко преди всичко да се сгромоляса.

— Знам, че вие също сте от СТРАТКОМ. Работили ли сте с него?

— Не — поклати глава Дофри. — Назначиха ме, след като брат ви влезе в затвора. Оценката, която току-що изложих, беше дадена от хората, които са го познавали и са работили с него. По единодушното мнение на всички — и военни, и цивилни — той е бил сред най-добрите.

— Не се съмнявам в това — рече Пулър. — Винаги е бил отличникът — от гимназията до Академията на ВВС и след това.

— Като изключим онази „дреболия“ с държавната измяна — контрира Шиндлър. — Нека не я забравяме.

— Не съм я забравил — бавно каза Пулър. — И съм абсолютно убеден, че брат ми не е извършил подобно нещо. Но какво общо има кариерата му?