Дэвид Балдаччи - Бягството

— Ако не беше той, много хора щяха да изгубят живота си.

— Изглежда странно, нали? — започна Челси.

— Кое?

— Това, че осъден за държавна измяна човек в един момент помага на родината си, получава награда и си остава в затвора. А после изведнъж изчезва. Изпарява се като дим.

— Сигурен съм, че агентите вече са те разпитали. Теб и останалите ти колеги.

— Още не са стигнали до нас, но ще го направят. Вчера цял ден бяха в затвора и сигурно ще останат още доста време.

— Питам се дали брат ми е имал скорошни посещения — каза той, без да я гледа в очите, но внимателно следеше реакциите й.

— Моят отдел не се занимава с това, но всички свиждания се записват в специален регистър. Всъщност ти би трябвало да го знаеш.

— Знам го, разбира се. И сигурно вече са прегледали регистъра…

Този път я погледна право в очите и в погледа му имаше очакване.

Лицето на Челси леко порозовя.

— Не съм сигурна — отвърна тя.

— Но всичко в затвора е компютризирано, нали?

— Абсолютно.

— Тоест съществува дигитален списък на външните посетители?

— Да.

Той се приведе напред.

— Нещо в тая работа ми намирисва, Челси. Казвам ти го под секрет, нали разбираш? — Изчака я да кимне и продължи: — Съвсем наскоро имах посещение от двама генерали и един цивилен от СНС…

— Съвета за национална сигурност?! — възкликна тя. — О, боже!

— Да, доста високопоставена личност. Но както и да е. Засипаха ме с въпроси, на които нямах отговори. Останах с усещането, че те искат да ги открия. За да го направя обаче, ще ми трябва информация…

Пулър замълча за момент, обмисли това, което беше казал дотук, и стигна до заключението, че то не е изцяло лъжа. Разбира се, това изобщо нямаше да му помогне, ако подозренията се насочеха към него. Същевременно изпита леко чувство на вина, че притиска жената. Но следващите й думи бързо прогониха това чувство.

— Не виждам как мога да ти помогна, Джон — каза тя. — Просто нямам достъп до тази информация.

Той се облегна назад.

— А познаваш ли някого, който има такъв достъп и евентуално би проявил желание да поговори с мен?

— Да. Един от надзирателите, който вече няколко пъти ми споменава, че иска да подаде молба за назначение в ОКР. Може би той ще ти помогне, а в замяна ти ще му направиш услуга.

— Може би — каза Пулър. — Как се казва?

— Редник Обри Дейвис. Добро момче, ерген. Пада си по бирата, но чувам, че има сериозни амбиции за кариерата си.

Пулър извади една визитка и я плъзна по масата.

— Кажи му да ми звънне на мобилния, става ли?

— Ще му кажа — съгласи се тя. — Но не мога да гарантирам, че ще ти помогне.

— Това никой не може да ми гарантира. Голяма част от уликите вече са се стопили. Опитвам се да задържа онези, с които разполагам, като се надявам, че те ще ме насочат към нови. Много ти благодаря, Челси.

Той стана от масата и тръгна към колата си. От това можеше и да излезе нещо след време, но не беше сигурен. Ако късметът му не проработеше, редник Обри Дейвис щеше да докладва нагоре по веригата, което означаваше спешно обаждане от прекия командир на Пулър, а може би и от хора на по-високи позиции. А в случай, че късметът тотално му обърнеше гръб, нямаше да има телефонно обаждане. Просто щеше да се появи цял камион с военни ченгета, които да му прочетат правата и да го приберат за неизпълнение на заповед. Междувременно обаче трябваше да провери и куп други неща. Например как така точно в онази нощ ФВЗ остава без всякакви източници на електрическо захранване, което позволява на един особено важен затворник да избяга.

И да остави след себе си един труп, който не би трябвало да е там.

Описано така, бягството на брат му изглеждаше невъзможно. Може би самият той бъркаше при описанието.

Единственият начин да разбере истината бе да започне да рови. С много голяма лопата. При това незабелязано. Един почти неизпълним план.

Но нямаше друг избор, защото ставаше въпрос за човек от семейството му.

Пулър описа широк кръг около Форт Левънуърт, където се намираше и ФВЗ. Очите му не се отделяха от електрическите стълбове. Нямаше как да види газовия генератор, защото той беше скрит зад високи бетонни стени, а тръбите на захранването бяха под земята.

Отвъд оградата от бодлива тел екип електротехници работеха при двойния трафопост, който беше свързан директно със сградата на затвора. Май точно той беше гръмнал по време на бурята, но нямаше как да разбере дали е така. Забарабани с пръсти по волана и се запита какво да прави. Миг по-късно в огледалото се появи един хамър, който спря зад него.