Дэвид Балдаччи - Бягството

Военната полиция вече е тук, каза си той, извади служебната карта от джоба си и зачака.

От хамъра слязоха двама въоръжени мъже, които сложиха униформените си шапки и се насочиха към колата му. Пулър постави ръцете си така, че да ги виждат, и натисна с лакът бутона за страничното стъкло. Бавно, без резки движения.

— Какво мога да направя за вас? — попита той мъжа, което се приближи до шофьорската врата. — Ето служебната ми карта, тя удостоверява…

— Знаем кой сте, сър — прекъсна го полицаят. — Имаме заповед да ви отведем във Форт Левънуърт, където ви очакват за разговор.

Пулър бавно прибра картата си.

— Искате да карам след вас или предпочитате да се прехвърля във вашата кола?

— В нашата, сър. Стига да нямате нищо против. Отбийте още малко встрани, а ние ще се погрижим колата да ви чака.

Поне не казаха „ако изобщо се върнеш при нея“.

Качиха го отзад, редом до едното военно ченге. И двамата бяха млади, под трийсет, с изправени гърбове, сякаш бяха глътнали бастуни, упорито вирнати брадички, дебели вратове и очи, които не виждаха нищо освен получените заповеди. Пулър изобщо не направи опит да завърже разговор с тях. Те бяха само хрътките, които го водеха към ловеца.

Закараха го във Форт Левънуърт, където го предадоха на жена с безупречна лейтенантска униформа.

— Моля да ме последвате, господин Пулър — любезно го покани тя.

Е, по всичко личеше, че всички тук го познават.

Поеха по дълъг оживен коридор. Навсякъде по света военните съоръжения са център на най-различни дейности, но Пулър не си позволи да се разсейва. Нямаше представа дали не крачи към професионалната си смърт, или му предстои само поредната задача. А може би нещо съвсем различно.

Жената отвори една врата, побутна го да влезе и затвори след него. Токчетата й бързо заглъхнаха по коридора и той моментално забрави за нея.

Край малката маса в дъното седяха тримата, които вече познаваше: генерал Райнхарт, представителят на СНС Шиндлър и генерал Дофри. Звучат ми като някаква адвокатска кантора, помисли си Пулър. „Шиндлър, Дофри и Райнхарт“. Но от това не му стана по-добре.

— Добре ли си прекарвате в Канзас? — започна Шиндлър.

— Да, сър — отвърна Пулър. — Допреди десет минути.

— Седнете и слушайте внимателно какво ще правите оттук нататък — навъсено заповяда Дофри.

Пулър седна срещу тях. Шиндлър опипа вратовръзката си и облиза пресъхналите си устни.

— Докладваха ни, че не сте изпълнили заповедта на своя пряк командир — обяви той с хладен тон.

— По какъв начин, сър?

— Появили сте се тук след продължително нощно шофиране с цел да разследвате бягството на брат си.

— Да разследвам ли?

— Е, до този момент сте разговаряли с Челси Бърк, която работи в затворническата администрация. Надявате се да се срещнете и с редник Дейвис, от когото да получите допълнителни сведения. А след това сте направили оглед на трафопост, който е директно свързан с военния затвор.

Пулър изпита неволно възхищение от експедитивността, с която бяха действали.

— Предполагам, че сте изчели всички достъпни материали за шпионската дейност на АНС — каза с лека усмивка Дофри. — Нали така, Пулър?

— Да.

— Върхът на айсберга — продължи генералът. — Би трябвало да знаете, че деветдесет процента от него остават под водата. Използвали сте кредитна карта за храна и гориво. Така ви проследихме.

— Добре е да го знам, сър.

— Разузнаването ни пази — рече Шиндлър.

— Това важи ли за шпионирането на собствените ни хора? — попита Пулър, може би малко по-рязко от необходимото.

— Нима не допускате, че има американци, които работят за врага? — Шиндлър отхвърли въпроса му с презрително махване. — Някои наши съграждани са готови на всичко за пари! Дори най-големите банки и хедж фондове перат парите на картелите, по дяволите! Правят го десетилетия наред и подпомагат тероризма, вторачени единствено във всемогъщия долар!

— Щом казвате. А сега какво?

— Сега ще трябва да вземете решение, Пулър — каза Шиндлър.

— За какво?

— Дали да работите за нас, или да понесете последиците.

— А как по-точно ще работя за вас?

Преди да отговори, Шиндлър хвърли бърз поглед към генералите.

— Като правите точно това, което искате и заради което всъщност сте тук. Да разследвате бягството на брат си. Разликата е, че ние трябва да бъдем в течение на този процес. Направите ли крачка встрани, автоматично се прощавате с кариерата си.

— Решението е ваше, Пулър — добави Райнхарт. — А ние ще го уважим, независимо какво е то. Но ако откажете да работите за нас, моментално ще се озовете на борда на един транспортен самолет, който е готов за излитане. А за да бъдем сигурни, че няма да се върнете обратно в свободното си време, следващото ви назначение ще бъде в чужбина, смятано от утре. Имаме две неразкрити убийства в две различни бази — едната в Германия, а другата в Южна Корея. Армията все още не е решила в коя от тях да ви изпрати. Аз бих гласувал за Корея, а моят вот има доста голяма тежест.