Дэвид Балдаччи - Бягството

— Тя беше прекратена преди по-малко от три години, Пулър — поклати глава Райнхарт. — Голяма част от свръхсекретните данни в главата му са все още актуални. Разбира се, кодовете за достъп и някои други неща са променени, но основните технологии, стратегията и тактиката са си все същите. Знаете как е в армията. Винаги успяваме да постигнем единодушие по даден въпрос, а след това Конгресът ни отпуска парите. После всеки се бори за своя дял — униформените за част от командването и съответните повишения, а цивилните за парите. Едва когато всичко това се уреди, идва дългогодишният процес на изпълнение. Ние може да сме всякакви, но не сме бързи. Много от проектите с участието на брат ви все още са в процес на реализация. Той разполага с подробна информация за най-важните програми за сигурност на Съединените щати.

— Би бил изключително ценен за враговете ни — замислено промълви Пулър.

— Без съмнение — каза Райнхарт.

Пулър ги изгледа един по един.

— Може би не е избягал — рече той.

Върху лицата на събеседниците му се появи объркване.

— Не разбирам накъде биете, Пулър! — каза Шиндлър. — Разбира се, че е избягал! Няма го!

— Не казвам, че не е напуснал затвора.

— Тогава какво казвате? — попита Шиндлър и нервно забарабани с показалец по масата.

— Казвам, че целият инцидент във ФВЗ е бил инсцениран. Може би той не е избягал, а е бил отвлечен от враговете ни.

Квартирата. Дори сега Робърт не можеше да я нарече стая или апартамент. Беше квартирата. Военната фразеология бе запечатана толкова дълбоко в съзнанието на мъжете с униформа, колкото изписаните с пръст букви в мокър бетон, които изсъхват и остават завинаги.

Неговата квартира представляваше мотелска стая в покрайнините на Канзас Сити. Левънуърт беше останал зад гърба му.

Завой надясно, право на юг, а след това право на изток по магистралата — две абсолютно еднакви страни на правоъгълен триъгълник, който чакаше само хипотенузата, за да е пълен. Тя също беше възможна, стига да поемеше по също така правия и пряк път обратно към Левънуърт. Ако се наложеше.

Той винаги планираше нещата по подобен начин, опирайки се на математиката и още няколко науки. Този подход забавляваше някои хора и озадачаваше други, но мнозинството се дразнеха. Това обаче не го притесняваше.

В стаята имаше легло, стол, маса, бюро и телевизор с куп безполезни канали. Банята представляваше малка ниша в стената, която нямаше нищо общо с едно нормално място за къпане — беше тясна като усмирителна риза. Но и това изобщо не го притесняваше, особено след затвора.

Сакът му беше захвърлен на пода, а лаптопът лежеше върху бюрото. По пътя си беше купил един телефон с предплатени минути и флашка за мобилен интернет. Всичко вече беше настроено така, че да навлезе дълбоко във военната база данни, хакната в „Старбъкс“. Тя беше секретна и до нея имаше достъп само оторизиран персонал. Но компютърната защита е точно толкова добра, колкото е програмистът, който я прави. Тази беше дело на сравнително добър специалист, но не и на истински майстор.

Робърт си беше купил малък безжичен принтер, хартия, папки, бележници със спирала и няколко химикалки. Макар че през целия си професионален живот беше живял в дигиталния свят, доминиран от езика на единиците и нулите, той обичаше и химикалките, които му носеха истинско вдъхновение. Най-добре мислеше, докато пишеше.

Принтира документите, сложи ги в папка, след което излезе от базата данни и посегна към химикалката и бележниците със спирала. Работи методично няколко часа, през които беше абсолютно безразличен към това, което се случваше във външния свят, или поне на територията на Канзас.

Забрави, че е най-търсеният човек в Америка. Отново се превърна в наблюдател, изследовател и прогностик, който с удоволствие се ровеше в информацията, разместваше и променяше данните, и ги подлагаше на задълбочен анализ, в резултат на който някои станаха маловажни, а други придобиха ново значение. Така, бавно и постепенно, разчленената информация се превръщаше в нещо смислено.

След шест часа пълна концентрация навън се смрачи. Това го принуди да стане и да запали лампата. После остави химикалката, облегна се назад, скръсти ръце пред гърдите си и опря брадичка в тях. Затвори очи, забави дишането си и започна да брои ударите на сърцето си, докато не слязоха под шейсет в минута. Тогава отвори очи, погледна надолу към единия от татуираните си ръкави, които се виждаха добре, след като беше свалил якето си.