Дэвид Балдаччи - Бягството

Аз пък се сещам за поне още един начин, помисли си Пулър.

— Искам да разгледам всички записи, с които разполагате — добави на глас той.

Макри отново навлажни устните си.

— И това мога да го уредя.

— А подкрепленията на военната полиция от Левънуърт? Искам да разговарям с участници в операцията.

Тя само кимна.

— И накрая още един въпрос, капитан Макри — продължи Пулър. — Сигурна ли сте, че нямате собствена теория за всичко, което се е случило?

— Не, нямам.

— Дори предчувствия?

— Не обичам предчувствията, господин Пулър. Те често водят до грешки, а грешките — до преждевременен край на кариерата в армията.

— В такъв случай ви оставям да се грижите за своята кариера, но само след като изпълните ангажиментите, които поехте току-що.

Макри го погледна втренчено, а след това посегна към стационарния телефон на бюрото си.

Час по-късно, облегнат на 200-литров варел за петрол в една работилница близо до затвора, Пулър разговаряше с Ал Джордан — ръководител на екипа, който беше възстановил работата на гръмналите трансформатори. Джордан беше на около петдесет, с прошарена коса, широк гръден кош и тънки крака.

— Значи трансформаторите гръмнаха заради бурята, така ли?

Човекът избърса ръцете си в някакъв парцал, свали шапката от главата си и избърса челото си.

— По всичко личеше, че е така. Трансформаторите са част от малка заключена подстанция, заобиколена от телена ограда. Тя е оборудвана с достатъчно предпазни системи, но бурята беше толкова силна, че направи каквото си поиска. Човек не може да победи природата.

— А трансформаторите са свързани директно с ФВЗ, така ли?

— Да. Също така и с други съоръжения наблизо. Върнахме ги към живот по най-бързия начин, без дори да изчакаме бурята да утихне.

Пулър го разбра много добре. В армията заповедите са всичко, а сигурността идва на второ място.

— Да ви е направило впечатление нещо необичайно?

— Не мисля — бавно отвърна Джордан. — Трансформаторите просто бяха изгорели, вероятно ударени от мълния.

— А не е ли необичайно, че и двата са изгорели едновременно?

— Не е, защото са свързани. Ако единият пострада от мълния, това неизбежно ще се отрази и на другия. Всичко е възможно при такава буря.

— Споменахте, че съоръженията са били обезопасени добре. Не ги ли заземяват?

— Заземяват ги, разбира се. Освен това имат прекъсвачи срещу вторично предизвикано пренапрежение, но и те не са съвършени. Когато получаваш директен токов удар с голяма мощност, никой не те пита какво си направил, за да избегнеш пораженията. Тук говорим за огромен заряд. Мълнията може да е заредена със сто и двайсет милиона волта, а дори и повече. Това нещо се стоварва върху трансформатора в рамките на една милисекунда и нямаш време да кажеш дори едно „бум“.

— Значи е нещо като експлозия?

— Точно така.

— Възможно ли е да е била бомба?

— Бомба ли? — учудено го погледна Джордан. — В трансформатор?

— Да. Тя спокойно би могла да извади от строя и двата.

— За да прекъсне тока в целия затвор ли?

— Да.

— Но нали затова има резервно захранване? — възрази Джордан.

— Което също отказа. Междувременно един затворник изчезна. Именно това е причината да съм тук.

Човекът се почеса по бузата и замислено каза:

— Не знам дали е било бомба. Предполагам, че би могло да се провери само от специалисти.

— А направили ли са го?

— Не знам.

— Разговаряхте ли с някой от другите следователи?

— Да. Задаваха горе-долу същите въпроси, които задавате и вие.

— Но не и за евентуална бомба, така ли?

— Какво искате да кажете? — подозрително го изгледа Джордан.

— Когато ви попитах за бомба, вие се изненадахте. Нямаше да го направите, в случай че и колегите са ви задали същия въпрос.

— Да, ясно. Не споменаха нищо за бомба.

— Къде са изгорелите трансформатори?

— Прибраха ги.

— Кой ги прибра?

— Едни хора — притеснено отвърна Джордан и започна да пристъпва от крак на крак.

— Тези хора нямат ли имена или правомощия?

— Бяха по-старши от мен. Това беше достатъчно.

— Без имена, така ли? — настоя Пулър. — Без да подпишат някакъв документ?

— Ами приех ги на доверие — сви рамене Джордан.

Пулър не можеше да повярва на ушите си.

— В такъв случай ще трябва да преосмислите на кого да се доверявате — процеди той.

Следващата му спирка беше при резервния генератор, разположен в бетонен бункер на стотина метра зад затвора. Тръбите, които го захранваха с природен газ, бяха под земята. Самият бункер също беше частично вкопан, а освен това беше опасан от триметрова ограда с бодлива тел отгоре. Отпред крачеше въоръжена охрана. Пред съоръжението го чакаха двама души, които беше извикал по телефона.