Дэвид Балдаччи - Бягството

Когато научи от капитан Макри, че компютърната система на затвора е била хакната, първата мисъл на Пулър беше за брат му, който се справяше с компютрите по-добре от всеки друг, когото познаваше. Но това нямаше как да се е случило, тъй като достъпът му до подобна техника в затвора беше напълно изключен. Освен това, когато електрозахранването беше възстановено, той продължаваше да седи мирно и кротко. И дори изглеждаше леко изненадан. Е, добре, не е бил брат му. Но кой тогава?

Мислите му бяха прекъснати от отварянето на вратата. На прага се появи жена на неговата възраст, висока и стройна, с широки рамене и тесни бедра, облечена в черен костюм с панталон и бяла блуза с вдигната яка. Пулър реши, че изглежда доста шик, въпреки че не разбираше нищо от мода. Кестенявата й коса се спускаше до раменете, лицето й беше обсипано с лунички, а носът й бе остър и леко чип. Имаше атлетичен вид, а от поведението й лъхаше самочувствие.

— Агент Пулър?

Стреснат от това необичайно обръщение, Джон стана на крака.

— Старши армейски следовател Джон Пулър от Седемстотин и първи отряд на ОКР в Куонтико — представи се той.

— Вероника Нокс — протегна ръка жената, след което вдигна пред очите му служебната си карта. — УРС — добави тя. Управлението за разузнаване и сигурност към американската армия.

— Къде е базата ви? — попита той.

— Всъщност никъде. Отивам където има проблеми. Затова съм тук.

— Ясно. Чинът ви?

— Защо ви е?

— Стандартна процедура.

— Капитан.

— Много добре, госпожо — каза Пулър с предчувствието, че има нещо странно в появата й.

— ОКР вече разследва тук — добави Нокс.

— Знам.

— Но вие не сте част от техния екип.

— И това го знам, госпожо.

— Не е нужно да ме наричате „госпожо“.

— Добре.

— А беглецът е по-големият ви брат — продължи тя, седна и насочи показалец към лицето на Робърт на екрана. — Главният герой. Открихте ли нещо?

— Още не.

— Известно ми е, че сте оторизиран да бъдете тук. Изпратиха ни копие от заповедта. Но защо всъщност дойдохте?

— По същата причина, която е довела и вас. За да разбера какво се е случило.

— Значи ОКР разполага с достатъчно ресурс, за да удвои своите екипи?

— Не. При нас също има недостиг на хора, както при всички останали армейски подразделения.

— Тогава? — погледна го с очакване Нокс.

— Какво тогава?

— Защо дойдохте? — повтори въпроса си тя.

— Защото ми възложиха това разследване. Аз съм войник и изпълнявам заповедите си.

— Аз също. Изпратиха ме тук, за да работя с вас.

— Кой ви изпрати? — остро попита Пулър.

— Достатъчно е да знаете, че съм прикрепена към вас. Ако имате желание да разберете от кого, моля, действайте.

— Но защо няма да ми кажете?

— Защото не ви познавам и не съм сигурна дали мога да ви се доверя. Поне засега.

— Не носите униформа.

— Нито пък вие.

— Може би ще я облека на даден етап.

— Може би и аз. — Тя отново погледна към екрана. — Сигурен ли сте, че нищо не привлече вниманието ви?

— Да.

— Да се надяваме, че това ще се промени.

Начинът, по който изрече тези думи, накара Пулър да се втренчи в нея.

— Вече проверих трансформаторите в подстанцията — каза той. — А също така и генератора.

— Претоварване поради бурята, микроорганизми и двойка тъпаци, които със сигурност ще операт пешкира — изстреля бързо Нокс.

— Стигнах до абсолютно същото заключение — рече той, като продължаваше да я наблюдава внимателно. — Значи сме екип, така ли?

— Само понеже армията го пожела — отбеляза тя. — Обикновено работя сама.

— В ОКР работим на групи.

— Различен подход.

— Какво мислите за евентуалното наличие на някакво устройство за произвеждане на звуци? В случая наподобяващи изстрели и експлозия.

— Може би брат ви е имал такова — отвърна тя и отново погледна към екрана.

— И къде го е държал според вас? Килията му е пред очите ви. Да виждате нещо подобно? Защото аз не виждам.

— Сигурна съм, че го познавате по-добре от мен. Както и от всеки друг. Именно това е причината да сте тук.

Пулър погледна към вратата.

— Прегледахте ли регистъра за посетители?

— Това е следващата ми задача.

— Ами тогава да вървим.

— След вас — каза тя и задържа вратата.

— Говорихте ли с Ал Джордан, човека, който е подменил трансформаторите? — попита Пулър, докато крачеха по коридора.

— Да — отвърна Нокс.

— И?

— Какво „и“?

— Той спомена ли нещо, което да привлече вниманието ви?