Дэвид Балдаччи - Бягството

Мрак. Виждаха се малко неща.

После осветлението се възстанови за момент, примигна и отново угасна. Камерите бяха успели да уловят бягащи силуети и подскачащи лъчи на фенерчета. Имаше и звук, който той побърза да изолира, като се вслушваше в отделните гласове. Съмняваше се, че някой от тях принадлежи на брат му, но нямаше как да изключи подобна възможност. Кадрите се сменяха един след друг, а той продължаваше да напряга очи в търсене на познатия силует. За съжаление, камерата, която хващаше вратата на килията му, беше разположена твърде далече. Фигурите, щъкащи из дългия коридор, бяха напълно неразпознаваеми. Може би имаше начин за увеличение и допълнително осветяване на кадрите, но със сигурност щеше да отнеме много време.

После се чуха изстрелите. Съвсем истински. Последвалият звук беше толкова силен, че Пулър подскочи. Нима наистина беше експлозия? Във ФВЗ? След това се появиха подкрепленията от Форт Левънуърт, които бързо прочистиха коридорите от напусналите килиите си затворници. Поне доколкото той успя да види.

Облегна се назад и изпи остатъка от водата в бутилката пред себе си. Нямаше нищо, което да обещава бърз напредък. Разполагаше с трансформатори, от които никой не беше очаквал да изгорят по време на гръмотевична буря. Разполагаше и със затлачен генератор плюс двама ефрейтори, които най-вероятно щяха да операт пешкира за случилото се или най-малкото кариерата им щеше сериозно да пострада.

Разполагаше още с изстрели и експлозия, за които никой все още нямаше смислено обяснение. Това, с което не разполагаше, бяха мотиви, улики и заподозрени. Нямаше нищо. А брат му беше изчезнал без следа, може би отвлечен от врагове на САЩ. Защото нямаше начин да се е измъкнал сам, без чужда помощ.

Пулър натисна още няколко клавиша и на екрана се появи кристално ясен образ, заснет още преди спирането на тока. Приведе се напред и се втренчи в брат си.

Робърт седеше на закрепен за стената и пода на килията нар. Стените бяха от бетонни блокове, а подът — от гладък цимент. Имаше един прозорец. Под него шкаф и умивалник, също завинтени в стената. Робърт беше с оранжев гащеризон и гуменки без връзки. Връзките можеха да се превърнат във въже, което би могло да се използва за нападение или самоубийство. Брат му четеше книга. Гърбът му опираше в стената, а дългите му крака бяха изопнати на нара. Когато грохотът на бурята достигна до него, той за момент вдигна глава, а след това се върна към четенето. След което токът спря и килията потъна в мрак. Миг по-късно генераторът се включи и лампите светнаха. Камерата в килията му отново оживя.

Робърт все още беше на нара, но вече не четеше книга. Беше стъпил на пода и гледаше към вратата. Генераторът всеки момент щеше да блокира и мракът щеше да се завърне.

Миг преди да се случи това, Пулър спря кадъра, приведе се напред и се втренчи в лицето на Робърт, сякаш за да разчете мислите, преминаващи през неговия зашеметяващо сложен ум.

Говори ми, Боби. Покажи ми нещо. Какво мислиш, какво чакаш? Нещо, което предстои да се случи? Или пък не?

Не за пръв път му направи впечатление колко много прилича на по-големия си брат. И двамата бяха високи, с еднакви носове и квадратни челюсти, наследени от баща им. Хлътналите им очи им придаваха замислен мрачен вид независимо от това, което им се въртеше в ума. Наистина, и тримата мъже от фамилия Пулър бяха малко мрачни.

Мислите му неусетно се върнаха към детството. Благодарение на пъргавия си ум Боби беше неизменен лидер на хлапетата във военните бази, където живееха. Пулър не познаваше по-чувствителен и по-честен човек от него. Толкова чувствителен, че баща им постоянно му триеше сол на главата за тази „слабост“. Правеше го толкова често, че Джон все още помнеше точните му думи: „Не можеш да командваш хората в бой, ако те харесват, Боб. Те трябва да изпитват равни части страх и респект към теб. По мое мнение страхът дори трябва да има предимство. Респектът си е респект и толкова. Но страхът може да ти помогне да преодолееш всички препятствия, измислени от врага. Ако хората се страхуват от теб, те ще те последват дори в ада. Защото страхът, че ще се изложат пред теб, ще бъде много по-силен от онова, което ги очаква на бойното поле. Запомни го, синко. Дори да забравиш всичко друго, което съм ти говорил, това трябва да го запомниш“.

Но Боби така и не преодоля тази своя „слабост“. Вероятно именно тя беше причината да се насочи към ВВС вместо към армията. И да свърже кариерата си с технологиите, а не с пушките и престорената самоувереност.