Дэвид Балдаччи - Бягството

— Грозна си, Нокс. Най-вече отвътре. Идеално пасваш за някои от онези постери, на които пише „Красотата е дълбока само колкото кожата“. Предчувствията ми за теб се потвърдиха. Не успях да ти се доверя, защото нямаш гръбнак.

— Бях ранена, докато служех на страната си! — остро каза тя.

— Аз също — отвърна той и махна към Ренълдс. — Но за нищо на света не бих позволил на тоя боклук да ме превърне в предател. Ти си слаба, Нокс. За нищо не ставаш.

Надменното изражение на Нокс най-после се стопи. Тя спря, завъртя се към Робърт и опря дулото на пистолета си в слепоочието му.

— На колене!

— Какво? — стресна се Робърт.

— Казах: на колене! Веднага!

Той се подчини. Нокс премести пистолета си на тила му и погледна към Пулър.

— Ще се извиниш ли за думите си? — процеди тя. — Ако ли не, ще го застрелям.

Пулър погледна към брат си, а след това вдигна очи към Нокс.

— Наистина ли искаш да го направиш? — кротко попита той.

— Дори имам по-добра идея. Ще го гръмна с твоето резервно оръжие.

Тя измъкна пистолета от джоба си и го опря в главата на Робърт.

— Разполагаш с три секунди, Пулър — изсъска тя. — В противен случай кажи „сбогом“ на брат си. Едно, две…

— Извинявам се — рече Пулър.

Но въпреки това Нокс натисна спусъка, леко изместила дулото наляво. Куршумът се заби в земята. Робърт изкрещя и падна, стиснал главата си с две ръце.

Пулър понечи да се хвърли към него, но Ренълдс насочи пистолета си в лицето му.

Робърт бавно се надигна до седнало положение.

— Мисля, че ми спука тъпанчето — мрачно процеди той.

— Това е по-добре, отколкото да ти пръсна гениалния мозък. Хайде, ставай!

Робърт бавно се изправи на крака, като продължаваше да притиска с длани ушите си.

Стигнаха до лексуса.

— Да ги вържем — обади се Нокс.

Ренълдс кимна и извади пластмасови белезници, с които стегна китките им. После всички се качиха в колата. Нокс се настани зад волана, а двамата братя седнаха отзад. Ренълдс зае предната пасажерска седалка, извъртя се и насочи пистолета си в тях.

Поеха по обратния път към Вашингтон. Следвайки указанията на Ренълдс, Нокс вкара колата в някакъв подземен паркинг. Отдавна бе минало полунощ и паркингът беше пълен с коли, тъй като обслужваше голяма жилищна сграда.

Нокс отвърза ръцете им с помощта на малък нож.

— Ако направите опит да влезете в контакт с хора, които бихме могли да срещнем, всички сте мъртъвци — предупреди ги тя. — И вие, и те.

Качиха се с асансьора до партера, а след това се прехвърлиха в частен асансьор до дванайсетия етаж. Не след дълго се озоваха в просторно антре, облицовано с дърво и гранит. Нокс смушка Пулър с дулото на пистолета си. Влязоха в първото помещение до антрето, което се оказа хол с изцяло остъклени стени, отвъд които се разкриваше зашеметяваща гледка към центъра на Вашингтон. Осветлението беше дискретно.

Пулър се огледа. Същото направиха Нокс и Робърт.

Единствено Ренълдс се чувстваше като у дома си. Тя гледаше към бюрото в далечния край на хола. Зад него седеше човек, очертаващ се само като тъмен силует.

— Нямах намерение да те водя тук — каза Ренълдс на Нокс. — Промених мнението си, след като видях какво направи с тези двамата. Изкара ангелите на Робърт и унижи самонадеяния му брат. Какво по-хубаво от това?

Нокс не сваляше поглед от силуета зад бюрото.

— Може ли да бъда представена официално? — тихо попита тя.

Ренълдс включи един лампион, но светлината му беше недостатъчна. Помещението продължаваше да тъне в сенки, но сега мъжът зад бюрото се виждаше ясно.

Нокс ахна, а Пулър направи крачка напред.

Робърт не реагира по никакъв начин, но гледаше втренчено мъжа.

Джеймс Шиндлър ги наблюдаваше от мястото си с широко отворени очи, внимателно и напрегнато, сякаш се опитваше да направи максимално точна оценка на ситуацията.

Нокс погледна Ренълдс и каза:

— Трябва да ти призная едно: имаш контакти на топ ниво.

— Нужни са ни за това, което планираме — усмихна се Ренълдс.

— Сега вече и аз мога да дам своя принос.

— Затова сме тук. Но нека караме поред. — Тя извади пистолета си, завинти заглушител към цевта и го насочи към Робърт. — Вероятно можеш да си представиш колко дълго чаках този момент.

Преди да натисне спусъка, Нокс изрита оръжието от ръцете й, завъртя се и й нанесе силен удар в сгъвката на коленете. Ренълдс се стовари на пода.

В следващия миг пистолетите литнаха към двамата братя. Смаяният Пулър улови единия, а Робърт — другия.