Дэвид Балдаччи - Бягството

— Нокс! — изкрещя Пулър.

Отваряха вратите с ритници и проверяваха стаите. Няколко минути по-късно стигнаха до последното помещение в дъното. Вътре светеше, вратата беше открехната. Пулър я побутна, после двамата с Робърт застанаха на прага с готови за стрелба пистолети.

Подът беше посипан със стъкла от счупения прозорец.

Ренълдс седеше в леглото, притиснала с длан окървавеното си рамо.

На крачка от нея стоеше Нокс с насочен в главата й пистолет.

Тя извърна глава да ги погледне.

— Имах късмета да попадна директно в спалнята й — промърмори вместо обяснение тя, после махна с ръка към пистолета, който лежеше на пода. — Успя да го извади и да стреля по мен, но аз май се оказах по-точен стрелец, въпреки че не съм олимпийка… — Нокс махна към дупчицата в стената, а думите й предизвикаха враждебен поглед от страна на Ренълдс.

— Изобщо не съм се съмнявал в това — отвърна с широка усмивка Пулър.

— Искаш ли да й спреш кръвта? Мен никога не ме е бивало в поставянето на турникети.

Пулър прибра пистолета си и пристъпи към Ренълдс, която вдигна глава да го погледне. В очите й се четеше болка.

— Тя се опита да ме убие.

— Трябва да е имала доста основателни причини да го направи.

— Вие нахлухте с взлом в дома ми!

— По същите причини.

— Ще извикам полиция!

— Не и преди да си направила признания — каза твърдо Нокс.

— Ти май наистина си се объркала — стрелна я с поглед Ренълдс. — За какви признания говориш?

— Всичко свърши, Сюзан. Главорезите, които изпрати след Робърт Пулър, бяха обезвредени от брат му. В момента са в ареста и нямаш представа как пеят! Единственият ти шанс за по-лека присъда е да ни сътрудничиш. Но знай, че въпреки това ще идеш в затвора, и то за много дълго време.

Ренълдс спря поглед върху Робърт, който продължаваше да я държи на мушка.

— Наистина трябваше да зарежеш всичко това, Робърт — поклати глава тя.

— Как, след като ти ми изпрати убийци?

— Значи е трябвало да умреш. — Лицето й се сгърчи от болка, дланта й притисна ръката, малко под рамото. — По дяволите! Засегнала си и костта!

— Много съжалявам — отвърна Нокс, но в тона й нямаше и капка разкаяние. — По-добре й направи турникет, Пулър. Иначе нашата безценна свидетелка като нищо ще умре от кръвозагуба!

Пулър прибра пистолета в кобура си и седна до Ренълдс. Робърт пъхна своя в колана си и застана до Нокс.

— Беше по-лесно, отколкото си мислех — каза той.

— Да — отвърна тя.

Пулър запретна ръкава на Ренълдс и се зае да оглежда раната й.

— Младши?

Той се намръщи, тъй като не виждаше добре.

— Къде, по дяволите, е преминал този куршум, Нокс?

— Джон! — изкрещя Робърт.

Брат му се обърна да го погледне.

— Какво става, по…

После изведнъж млъкна.

Пистолетът на брат му вече не беше пъхнат в колана. Намираше се в ръката на партньорката му, насочен право в гърдите му. А дулото на личното оръжие на Вероника Нокс беше притиснато в слепоочието на Робърт.

— Казах ти, че не бива да ми се доверяваш, младши — усмихна се извинително тя.

Ренълдс отметна завивките и се изправи. В ръката й се появи 9-милиметров глок, който беше скрила под възглавницата.

Беше с джинси, но боса. Насочи оръжието си към гърдите на Пулър, който стана от леглото и отстъпи крачка назад. Трябваха й няколко секунди, за да избърше червената боя от ръката си с чаршафа.

Когато приключи, погледна Робърт.

— Театрални нещица — каза тя. — Горе-долу същите, с които и ти си намацал лицето си. Добра работа, между другото. Ако не беше външната камера пред дома ми, никога нямаше да те позная.

— Защо Русия, Сюзан? — попита Робърт. — Те не се нуждаят от помощ, нали? Мисля, че става въпрос за Близкия изток…

— Москва винаги ще разполага с по-голяма възпираща сила от Пустинните плъхове — отвърна тя. — Терористите ще бъдат погълнати от бързо развиващите се икономики, тъй като нямат представа нито как се управлява държава, нито как се разкриват работни места. Хората там не държат толкова на Аллах, колкото на течащата вода, електричеството и прехраната на семействата си. Но Русия е истинска държава. С истинска армия и реален ядрен капацитет.

— И ти решаваш да се съюзиш с държава, управлявана от бивш агент на КГБ? — презрително я изгледа Робърт.

— Каква друга възможност имам? Да живея в страна, управлявана от бели милиардери и платените им лакеи във Вашингтон?

— Това важи и за Русия. С тази разлика, че правителството открито подкрепя олигарсите.