Дэвид Балдаччи - Бягството

— Не съм сигурен, че ще проработи — каза Пулър. — Тя е много костелив орех.

— Има и още нещо — обади се Робърт.

Двамата едновременно се извърнаха към него.

— Какво?

— Докато бях в дома й, я попитах за кого работи.

— И?

— Тя отговори, че работи за руснаците. Разполагам със записа, който направих с телефона си.

— Вярвам ти. Но какво точно искаш да кажеш?

— Издаде я тъй нареченото микроизражение, което се появи за миг на лицето й при тези думи. Много внимателно я наблюдавах в огледалото, което бях поставил под съответния ъгъл.

— По какъв начин я издаде? — попита Пулър.

— Веждите й неволно се повдигнаха и по челото й се появиха бръчки.

— Типично за човек, който лъже — каза Нокс.

— Освен това пипна носа си.

— Пипнала е носа си? Това не го бях чувала.

— Когато човек лъже, адреналинът нахлува в носните капиляри и предизвиква сърбеж — поясни Пулър. — Инстинктът го кара да се почеше.

— Точно така — каза Робърт. — Но в служебното й досие пише и нещо друго — била е част от екипите за разпит в Близкия изток, които насилствено са изтръгвали разузнавателни сведения от доста твърди и непоколебими хора. Дори е преподавала дисциплината „Тактика на разпита“.

— Следователно е знаела, че споменатото микроизражение и почесването на носа ще покажат, че лъже — отбеляза Пулър.

— Абсолютно вярно. Освен това е била наясно, че имам известна подготовка в разчитането на мимики и изражения на лицето. Повечето служители на СТРАТКОМ са изкарали подобни курсове. На всичкото отгоре сигурно е забелязала огледалото, което използвах. Но въпреки всичко допусна грешка, която осъзнах доста по-късно.

— Каква грешка? — попита Нокс.

— Макар да бях сигурен, че ме лъже през цялото време, не си дадох сметка, че това, което видях, е първата и последна физическа индикация от нейна страна. Защото тя притежава наистина впечатляващ самоконтрол.

— И така, какво стана при думата „Русия“? — попита Пулър.

— Казала ти е истината — довърши Нокс.

— Да. Но на практика прекали. Хората, които се мислят за по-умни от другите, често го правят. Тя разигра театъра с докосването на носа и микроизражението с единствената цел да ме обърка.

— Тоест, ако руснаците действително са забъркани, става въпрос за нещо голямо — рече Пулър.

— През последните няколко години Москва сякаш наистина чете мислите ни — добави Нокс. — И винаги е крачка напред по милион различни начини.

— Това е напълно разбираемо, ако Тим Дофри е бил тяхната къртица в СТРАТКОМ и им е осигурявал достъп до нашите секретни комуникации — каза Робърт.

— Според мен Ренълдс ни шпионира от доста време — отбеляза Нокс. — Може би е започнала още докато е била част от екипа по преговорите за споразумението СТАРТ.

— Къде точно искаш да го направим? Къщата й отпада, защото Донован Картър призна, че е под наблюдение. Ако държиш на присъствието на Боби, очевидно няма как да я притиснем на територията на АОЗС.

— Заповядала съм да я следят неотстъпно — каза Нокс.

— Откога?

— Откакто парира усилията ни в дома си.

— Къде се намира в момента? Прибрала ли се е след вечерята в ресторанта?

— Не — поклати глава тя, втренчила поглед в дисплея на телефона си. — Ренълдс притежава и друга къща, или по-скоро малка хижа. Намира се във Вирджиния, на час и половина път в западна посока.

— И вече пътува натам?

— Почти е стигнала.

— Хижа? — вдигна вежди Робърт. — Трябва да е имала някаква причина да я купи.

— Би могла да я използва като тайно място за срещи — отвърна Нокс. — Може би именно с хората, с които си партнира. Ако е така, искам да ги заковем всички заедно.

— В такъв случай да вървим — надигна се Пулър.

Нокс също стана и докосна ръката му.

— Но нека още отсега да бъдем наясно — каза тя. — Операцията ще ръководя аз, а не ти или брат ти. Ще изпълнявате всичките ми нареждания, разбрахме ли се?

Братята се спогледаха и кимнаха един след друг. Явно доволна от това, което вижда, Нокс пое към вратата.

— Защо винаги налитам на най-твърдоглавите жени на света? — прошепна Пулър на брат си.

— Чух те! — извърна се да го погледне Нокс.

Пулър седна зад волана, а Робърт — до него. Нокс се качи отзад и започна да дава инструкции, поглеждайки час по час дисплея на телефона си.

Вече беше доста късно и те напуснаха без затруднения Вашингтон и околностите му. От двете им страни смътно се очертаваха контурите на планината Блу Ридж. Пулър отби от магистралата и колата пое по неравни пътища, които ставаха все по-тесни и по-трудни.