Дэвид Балдаччи - Бягството

Тя погледна телефона в ръката си, сякаш беше пистолет, който се чуди дали да използва. В крайна сметка го прибра в джоба си.

— Може би по-късно — рече. — А сега започвай да разказваш.

И Пулър започна.

— Малкълм Ауст? — възкликна тя, когато той свърши. — Сигурен ли е, че е бил той?

— Да. Ти познаваш ли го?

— Лично не. Но съм слушала много за него. Един от най-големите експерти по ОМУ е, неутрализирал е много от тях в различни точки на света. В момента е един от топ инспекторите на ООН с безспорен авторитет.

— А защо е вечерял с Ренълдс?

— Брат ти твърди, че тя открито е флиртувала с него. Възможно ли е да става въпрос само за лични отношения?

— Според Боби не. Това не би задоволило жена като Ренълдс.

— Вероятно е прав.

— И така, с какво се е занимавал Ауст през всичките тези години?

— Той твърдеше, че Садам не разполага с ОМУ, но нямаше кой да го чуе. Освен това работи в Северна Корея, Иран, Либия и Пакистан, помагал е за ликвидирането на химическите оръжия на Асад в Сирия, но по мое мнение не е успял да открие всичките му запаси.

— А имал ли е нещо общо със СТАРТ? — прекъсна я Пулър.

— Естествено. Това е било преди моето време, но знам за програмата. Ние и руснаците сме разполагали със свои екипи, а Ауст е оглавявал група за независимо наблюдение на няколко други заинтересовани страни.

— За да е сигурен, че големите момчета играят по правилата?

— Точно така. А също и какво биха направили нашите партньори, ако ние не играем така. Е, съмнявам се, че Франция би обявила война на Съединените щати. — Нокс замълча и изражението й се промени. — Ренълдс също е участвала в тази група. Мислиш ли, че тогава се е запознала с Ауст?

— Не знам. Разполагам единствено с това, което ми разказа Дан Ренълдс.

— Че баща му е бил изместен от някакъв от екипа по преговорите?

— Точно така. Но ако нещата не са били толкова прости? Ако е имало нещо друго?

— В смисъл, че още тогава Адам Ренълдс е подозирал съпругата си в измяна?

— След което е умрял.

— Но Малкълм Ауст никога не се е забърквал в скандали, освен това е достатъчно богат и едва ли някой би могъл да го купи.

— Какво се случи със споразумението СТАРТ?

— Част от ядрените бойни глави бяха демонтирани, после нещата зациклиха. Щатите и Русия запазиха по-голямата част от ядрения си арсенал. А поради факта, че руснаците не са толкова стриктни в охраната на своите оръжия, опасността Москва да изгуби част от тях е напълно реална. Особено онези, които са разположени на територията на бившите й съюзници. Тези държави не разполагат с достатъчно средства за опазване на своите ядрени оръжия — поне в очите на международната общност.

— Мислиш ли, че Ауст е бил разтревожен от този факт? В края на краищата той е бил наблюдател на целия процес. Всъщност кога по-точно зацикли той? Питам, защото в днешно време опасността ядрен материал да попадне в ръцете на терористи е много по-голяма от преди.

— И аз съм на същото мнение — каза Нокс.

— А възможно ли е Ауст да си връща за пренебрегнатото му мнение относно ядреното оръжие на Садам? — внезапно попита Пулър.

— С каква цел? — погледна го с недоумение Нокс.

— Може би за да даде на големите момчета урок, който те никога няма да забравят.

— Трябва да ме заведеш при брат си, Пулър — отсече Нокс. — При това веднага!

— Така ли? — безстрастно я погледна той.

Нокс изкара колата обратно на пътя.

— Къде е той?

— Не знам.

— Но явно имаш начин да се свържеш с него.

— Имам.

— Ами тогава се свържи и ми уреди среща.

— Защо? Може би, за да му щракнеш белезниците?

— Аз не извършвам арести, Пулър. Разговарям с хората и събирам информация, но не се занимавам с вземане на отпечатъци.

— Не ме разбирай погрешно, но защо трябва да ти се доверя?

— По-скоро не можеш да ми се довериш. Но не разполагаш с други варианти. Или ме отвеждаш при него, или набирам номера и ти отиваш в затвора. Аз пак ще открия брат ти и тогава няма да бъда толкова любезна. Разбра ли какво ти казвам?

— Схванах същността — неохотно призна Пулър, след което извади телефона си и написа кодиран есемес на брат си. — Налага се да изчакаме отговора — добави той.

— Дано не се бави. А ако случайно си го предупредил с тези безсмислици, които те видях да пишеш, можеш да смяташ, че с военната ти кариера е свършено.

— А пък аз си мислех, че ме харесваш.

— Никого не харесвам чак толкова — отсече Нокс. И явно не се шегуваше.