Дэвид Балдаччи - Бягството

Без дори да погледне какво се е случило, Пулър профуча покрай купчината смачкани ламарини. На първата пряка зави вляво, а след това вдясно. Едва тогава потърси точката върху дисплея на телефона си. Брат му беше на две преки пред него и се отдалечаваше с пълна газ.

Зарязал текстовите съобщения, той го набра директно.

— Добре ли си? — тревожно попита Робърт.

— И двамата преследвачи са отстранени, а аз все още съм цял — отвърна Пулър. — Но колата ми е в плачевно състояние. Ти?

— Засякоха ме по някакъв начин, Джон. Нямам представа как. Изведнъж ме обкръжиха, докато наблюдавах как Ренълдс вечеря.

— Канзаските номера?

— Не, защото ги смених.

— Няма как да са те разпознали.

— Взех всички мерки Ренълдс да не види физиономията ми, докато й бях на гости.

Прозрението внезапно връхлетя Пулър.

— Къщата й! — извика той. — Охранителната й система е доста сложна и със сигурност включва видеонаблюдение!

— Трябва да е това, по дяволите! — възкликна Робърт. — Не видях камери, но и не ги потърсих както трябва. Тя е прегледала записите и знае как изглеждам в момента! Сложих си скиорската маска едва когато стигнах до входната врата. А на излизане я свалих.

— Външната охранителна камера трябва да е заснела и колата ти. Няма друг начин да те засекат толкова лесно.

— Това е много сериозен пропуск от моя страна! — простена Робърт.

— Трябва да признаем, че и жената си я бива — добави Пулър.

— Явно не съм много добър на терен, особено когато съм маскиран.

— Но не успяха да те хванат, нали? А тази система за джипиес проследяване беше наистина великолепно хрумване от твоя страна.

— Нищо особено. Просто елементарна програма.

— Без която изобщо нямаше да те открия.

— Видях те какво направи на пътя. Ако не беше се появил, сега щях да съм мъртъв.

— Значи сме квит. Откри ли нещо, което може да ни бъде полезно?

Робърт му разказа за вечерята на Ренълдс с Малкълм Ауст.

— Една от важните клечки в сферата на ОМУ?

— Може би най-важната. Все още не разбирам докъде ще ни отведе всичко това. Не мога да повярвам, че и Ауст е част от заговора.

— Казва ли ти някой, Боби? Ти си единственият човек, на когото вярвам.

— А сега какво правим?

— Намери си ново място да отседнеш и ми прати адреса. Разкарай пикапа.

— Имам нужда от транспорт.

— Ще гледам да ти намеря нещо. Но се страхувам, че когато върна тази развалина на армията, повече никой няма да ми повери служебна кола. При първа възможност ще намина да те видя.

— Тази вечер едва не ни спипаха. Трябва да преминем в настъпление, а не просто да реагираме.

— Когато измислиш начин да го направим, непременно ми кажи — отвърна Пулър.

— Бъди сигурен, че ще го направя.

Без предно стъкло и броня Пулър реши, че трябва да зареже колата, а за доклада в службата щеше да мисли по-късно.

Най-после в далечината се появи вой на сирени, придружен от грохота на двигатели, работещи на високи обороти. Какво ли ще заварят ченгетата, когато стигнат до смачканите коли? Дали нападателите са все още в тях? Мъртви ли са? И дали ще пожелаят да отговарят на въпросите на полицията, ако все още са живи?

Няма ли кълбото най-после да започне да се разплита?

Добра се пеша до най-близката метростанция с цената на доста усилия. Някаква кола се закова до него в момента, в който се готвеше да влезе.

Машинално посегна към пистолета.

Стъклото бавно се спусна надолу и той зяпна от изненада.

— Да те хвърля някъде? — попита Нокс.

Останаха втренчени един в друг достатъчно дълго, за да се почувстват неудобно. Водачът на колата зад нея нетърпеливо натисна клаксона.

Пулър отвори вратата и се качи.

— Сложи си колана, защото ще друса — посъветва го Нокс. — А мисля, че вече си покрил квотата си за тази вечер.

— Как ме намери? — попита той. — В момента би трябвало да си в болничното легло.

— Бръкни в джоба си.

— Какво?

— Направи го.

Той се подчини и докосна малък метален предмет.

— Кога го сложи? — свъси вежди той.

— Когато те прегърнах да ти благодаря за бъргърите. Не само Сюзан Ренълдс има сръчни ръце.

— Значи ти е светнало как е пъхнала диска в джоба на брат ми? — втренчено я погледна той.

— С помощта на магия — каза тя, докато се отдалечаваше от метростанцията.

— Добре ли е да шофираш в твоето състояние?

— Чувствам се окей. Твоето състояние ме безпокои повече.

— Не знам за какво говориш.

— Имам предвид твоето шофиране допреди малко, което беше доста опасно. И с което би трябвало да се гордееш.