Дэвид Балдаччи - Бягството

В следващия миг двамата чукнаха чашите си и Ренълдс се приведе да го целуне по бузата. Благодарение на оптиката, която използваше, Робърт моментално разбра, че Ауст копнее за нещо повече от докосването на рубинените й устни.

Започва да става интересно, помисли си той.

Рутинният поглед в страничното огледало му позволи да види един мъж, който се беше облегнал на някаква сграда през четири коли от него и небрежно пушеше цигара. Уловил погледа му, той побърза да отмести очи, но вече беше късно.

Такава била работата, значи. Наблюдават наблюдателя, но май още не подозират, че той знае. Все още не.

Остана на мястото си, като току поглеждаше в огледалото. По някое време реши да провери дали има и други. От двете страни на улицата бяха паркирани много коли, всяка от които би могла да изпълнява подобна задача. Вниманието му беше привлечено от ярката светлина, блеснала за миг в купето на един черен мерцедес малко по-назад от него от другата страна на улицата.

Светкавица. Някой току-що го беше снимал.

Той извади телефона си и написа кратко кодирано съобщение на брат си. Имаше нужда от помощта на Джон, и то веднага.

Отново се загледа в ресторанта. Ауст вече го нямаше, но Ренълдс все още беше на мястото си и говореше по телефона. Видя я как кима няколко пъти, казва нещо и прекъсва връзката. Вдигна ръка да приглади косата си и очите й внимателно пробягаха по улицата. Това беше изиграно толкова добре, че Робърт едва ли щеше да обърне внимание, ако вече не беше открил, че е под наблюдение. Очите й се спряха върху него само за миг, но това беше достатъчно. Той не можеше да си обясни как го бяха засекли. Дори собственият му брат не беше успял да го разпознае.

Фаровете на големия мерцедес се включиха, двигателят забоботи.

Мъжът на улицата се качи в черен кадилак, който също запали.

Робърт погледна право пред себе си. На следващата пресечка имаше светофар. Трафикът в този късен час беше слаб — нещо, което беше едновременно добро и лошо. Той посегна към стартерния ключ почти едновременно с вибрацията на телефона му. Погледна дисплея.

Брат му отговаряше на есемеса.

Джон беше на път, също като кавалерията наоколо. Но едва ли щеше да се появи навреме. Споходен от внезапна идея, Робърт започна да пише. Пръстите му буквално летяха по клавиатурата. Изпращаше на Джон една свалена от интернет програма и свързаните с нея допълнителни сведения. Надяваше се нещата да се получат, защото в противен случай беше мъртъв.

Приключил с тази задача, той закова поглед в светофара, преброи до три, завъртя ключа и включи на скорост.

Мерцедесът излетя от мястото, на което беше паркирал, но Робърт натисна педала докрай. Пикапът му изпревари немската машина и зае празната лента. Профучавайки край ресторанта, той за миг погледна надясно. Ренълдс все още седеше на мястото си, вперила поглед директно в него.

Миг по-късно ресторантът остана назад, а пикапът профуча през кръстовището в момента, в който светофарът светна червено. Точно както беше планирал. Но мерцедесът също успя да премине, тъй като изобщо не намали. Кадилакът беше блокиран от напречния трафик, но човекът зад волана настъпи газта и безцеремонно разбута колите пред себе си.

Това даде старт на истинското преследване.

Телефонът на Пулър се намираше в десния му джоб, а онзи с предплатените минути — в левия. Когато вторият изпиука, той седеше до леглото на Нокс.

Извади го и погледна дисплея. Съобщението беше кратко и той бързо го дешифрира. Скочи на крака още преди да го дочете.

— Какво има? — погледна го Нокс.

— Трябва да вървя — отговори той и се втурна към вратата.

— Пулър?

— Можеш да изядеш пържените картофи.

В следващия миг вече го нямаше.

Нокс гледа след него няколко секунди, после издърпа тръбичката от ръката си, скочи от леглото и се стрелна към гардероба. Измъкна торбата с окървавените си дрехи и започна да се облича, без да обръща внимание на пронизителните звуци, които издаваше включената аларма на монитора.

Пулър спринтираше към колата си. Стигна до нея за секунди, скочи зад волана и завъртя ключа. Служебното малибу изрева и се понесе назад. Той го овладя и бързо напусна паркинга на болницата.

Беше получил последното местоположение на брат си, но това не означаваше, че непременно ще го открие. А ако по чудо успееше, най-вероятно щеше да е късно. Не, това не беше опция. Не стигна навреме при Нокс, но това нямаше да се повтори с брат му.