Дэвид Балдаччи - Бягството

Той много добре знаеше какво ще последва.

Страничните стъкла на кадилака се спуснаха надолу и в процепите се показаха дула.

Пистолетът вече беше в ръката му. Натисна бутона за сваляне на дясното стъкло и стреля. Куршумът попадна в стъклото на водача, но то дори не се пропука.

Поликарбонат. Страхотно!

За съжаление, неговите стъкла не бяха блиндирани.

Натисна спирачката миг преди противникът да открие огън. Изпод гумите му изхвърча синкав дим, а кадилакът отлетя далече напред. Стрелбата надупчи странично няколко коли. Два-три радиатора запушиха, още толкова гуми гръмнаха. Разнесе се масов вой на аларми.

Пулър трескаво се огледа за полиция и напрегна слух с надеждата да чуе сирени, но долови само ускорения ритъм на сърцето си. Нима всички бяха излезли в почивка, да ги вземат мътните? Или президентът беше решил да се поразходи и всички ченгета в този град се бяха струпали да го охраняват?

Шофьорите в насрещното платно видяха какво се случва и масово започнаха да отбиват встрани, като натискаха клаксоните.

Той завъртя волана надясно и зае позиция зад черния кадилак.

Пътниците в него нямаше как да стрелят през задното стъкло, но нищо не им пречеше да го правят от страничните. Той машинално изчисли височината на предния си капак и тази на задната броня на кадилака. Е, скоро щеше да провери дали тези изчисления са точни.

Настъпи газта. Малибуто подскочи напред, блъсна бронята и капакът му остана там, малко под нея. Продължи да натиска педала. Капакът бавно се нагъна и изчезна под бронята. Газта му остана натисната докрай.

Дулата се показаха през страничните прозорци на кадилака, насочени назад. Пулър се просна странично на седалката в момента, в който предното му стъкло се пръсна, засипвайки го със ситни късчета. След като двете коли практически се скачиха, управлението на малибуто беше изцяло прехвърлено в ръцете на шофьора отпред. За него остана само да подава допълнителните конски сили.

Той изчака стрелбата да спре, изправи се на седалката и отново настъпи газта до дупка. Предницата на колата му потъна още няколко сантиметра под задната броня на тежкия автомобил.

И още, и още. Капакът се смачка напълно, а собствената му броня отдавна се търкаляше по асфалта зад гърба му. После се случи това, на което се беше надявал. Шасито, далеч по-здраво от ламарините, започна да поема тежестта на кадилака.

Задните му гуми започнаха да се повдигат. Не чак толкова, че да се отделят от настилката, но достатъчно, за да изгубят сцепление.

Задното стъкло на кадилака се плъзна надолу, а това означаваше само едно — противникът се готвеше да открие стрелба и искаше да си осигури добър прицел.

Това не бива да се случи, помисли си Пулър.

Стисна волана с две ръце и силно го разклати наляво-надясно. На лицето му изплува неволна усмивка, когато видя как двамата стрелци, които се опитваха да го вземат на мушка, изведнъж започнаха да се блъскат един в друг като билярдни топки.

За това спомагаше и фактът, че бяха без предпазни колани. Той повтори операцията и те удариха главите си. Единият падна странично на седалката, а другият захвърли пушката, стисна глава между дланите си и започна да ругае.

Шофьорът на кадилака несъмнено усети намеренията на Пулър и вдигна крак от педала на газта. Скоростта рязко намаля. Резултатът от действията му доведе до едно-единствено нещо — вече не той, а Пулър командваше парада. Тежката машина отпред зависеше изцяло от мощността на малибуто.

Пулър огледа ситуацията на пътя, опитвайки се да определи траекторията.

Започна да отброява секундите в главата си, като се надяваше, че брат му отдавна е свърнал в някоя пресечка и вече е далече от тук. Но голямата маса ма кадилака му пречеше да види дали наистина е така.

Преброи до десет, отправи една безгласна молитва към Бог и рязко завъртя волана надясно.

Предницата му се откачи от бронята отпред. Носът на кадилака рязко поднесе наляво, а когато задните му колела докоснаха настилката, каросерията се разклати и политна в обратна посока.

Нито шофьорът, нито машината бяха готови за този могъщ микс между гравитационни и центробежни сили. Колата се завъртя около оста си, удари се в тротоара, размаза някаква паркирана до него кола, а след това връхлетя върху метална пейка, монтирана на плочите.

И накрая, сякаш за овации отстрана на отсъстващата публика, се обърна на покрив.

Таванът се смачка, а инерцията доведе до още половин оборот, в резултат на който каросерията започна да се плъзга върху лявата си част, включително върху шофьорската врата. Това беше позицията, в която кадилакът се заби във високата тухлена ограда на някаква лятна къща.