Дэвид Балдаччи - Бягството

Той пусна проследяващото устройство в поставката за чаши.

— Това вече не ми трябва, а твоите хора обичат рециклирането.

— Ще ми разкажеш ли какво точно се случи тази нощ? — попита тя, игнорирайки подмятането му.

— Звучиш така, сякаш си била на първия ред — отбеляза той.

— Всъщност бях в зоната на разкървавените носове. Затова те моля за кратко обобщение.

— Това означава ли, че знаеш кои бяха онези в черните автомобили? — изгледа я той.

Тя безрадостно се усмихна.

— Защо питаш? Аз бях само зрител.

— Реших, че като шпионин трябва да имаш някакво логично обяснение. Тази територия е по-скоро твоя, отколкото моя.

— Кого охраняваше тази нощ, Пулър?

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса — намръщено отвърна той.

— Получи есемес и излетя от болничната стая, без да кажеш къде отиваш. А после изведнъж се оказваш участник в надпревара с автомобили насред Вашингтон. — Тя отби до тротоара, изключи от скорост и се извърна към него. — Трябва да си имал много важна причина за това. Или по-скоро, човек.

— Не съм сигурен, че разбирам какво очакваш да ти кажа, Нокс.

— Ти винаги си бил на страната на истината. Заведе ме на гробището, за да ми дадеш пример с отдавна мъртвите братя Къстър. Уверяваше ме, че никога не си ме лъгал и няма да ме излъжеш. Какво беше това? Да си направиш майтап, а?

Край на тази тирада сложи юмрукът й в челюстта му въпреки шините върху счупените й пръсти и всичко останало.

Заболя го, защото тя знаеше как и къде да удря. Но той не обърна почти никакво внимание на болката, защото от думите й го заболя много повече.

Нокс разтри наранените си пръсти, докосна брадичката му с длан и се извърна към прозореца.

— Ако не проговориш, няма да стигнем доникъде — тихо каза тя.

— Не съм сигурен, че мога, Нокс — поклати глава той. — Никак не съм сигурен.

След тези думи изпита чувството, че някой изведнъж е напълнил корема му с лед.

— Боя се, че това не може да реши въпроса, Пулър. Залогът е твърде голям.

Той я погледна. Тя държеше телефона си в ръка.

— На кого звъниш?

— Имам телефоните на много хора. Имената на повечето от тях без съмнение ще ти бъдат познати. Виждаш ги всекидневно във вестниците или по телевизията. Те свикват пресконференции, определят политиката и разкриват нови перспективи пред страната. Те се грижат за нашата сигурност и се борят с враговете ни. Дори за миг няма да се поколебаят да ти отнемат всички ордени, медали и униформи, а след това да те заключат завинаги, ако се окаже, че човекът в пикапа е онзи, за когото мисля.

— А за кого мислиш?

— Наистина ли искаш да ме ядосаш? — изгледа го тя. — Не си прави труда, вече съм бясна!

— Сложно е, Нокс.

— Според мен е съвсем лесно. Ти ме нападна, защото крия улики. Окей, така е, заслужих си го. Но сега е мой ред. Какво е наказанието за човек, който подпомага и защищава един осъден престъпник, Пулър? Ти си военен полицай и би трябвало да знаеш наизуст отговора на този въпрос.

— Разбирам, Нокс.

— Нищо не разбираш! Тук не става въпрос за някакъв дребен криминален случай. Например за някой гадняр, който продава дрога в базата, спи с жената на командира или просто наръгва някого, защото не го е харесал. Тук става въпрос за националната сигурност, която има глобално значение. Тя е най-големият залог, с който някога си се сблъсквал. Може би става въпрос за кражба на ОМУ!

Той се обърна да я погледне.

— Няма да ми е за пръв път, Нокс.

— Какво?! — зяпна тя, забравила за гнева.

— Поверително е, но с твоите приятели няма да имаш проблеми да разкриеш истината. Боби ще ти го обясни далеч по-добре от мен.

— Значи „Боби“ беше в пикапа? — каза тя и прехапа устни.

— Да.

— А откога си наясно с местопребиваването му?

— Отскоро.

— Без да забравяш, че е било твой дълг да го арестуваш?

— Без.

— Но не си го направил.

— Очевидно не съм.

— Ще имаш много сериозни проблеми.

Пулър кимна, но гледаше някъде над рамото й.

— Повече от сериозни — каза той.

— А аз какво да правя? За мен също има задължителни неща.

— Какво мога да ти кажа? Изпълнявай ги. Набери си номера, а аз ще седя тук и ще чакам.

— Наистина ме поставяш в невъзможна ситуация! — кипна тя. — Съзнаваш ли го?

— О, да, напълно.

— Всичко ли сподели с теб брат ти?

Пулър кимна.

— А имаше ли какво да добави към това, което вече знаем?

— Имаше.

— Е, няма ли и аз да го чуя? Или става въпрос за някаква тайна между братя?

— Няма ли да се обадиш? — попита той.