Дэвид Балдаччи - Бягството

Отговорът на брат му дойде десет минути по-късно. Той действително му беше изпратил предупреждение, но Робърт беше решил да го игнорира.

Съобщението беше кратко и ясно: Къде и кога?

— След един час в хотелската ми стая — подсказа му Нокс. — Номер четиристотин и шест. Да се надяваме, че дотогава ще успее да си поеме дъх след участието си в НАСКАР.

— Мислиш ли, че това е най-подходящото място? — попита Пулър.

— Съмнявам се, че някой ще тръгне да го търси на една пресечка от Белия дом. Предполагам, че е променил външния си вид.

— Така е.

— Тогава? — изгледа го тя и сведе поглед към телефона му.

Пулър написа съобщението и го изпрати.

— Харесва ли ти да даваш заповеди? — попита той.

— Не само ми харесвам, но и обичам да го правя. А сега да вървим, защото искам да се подготвя за срещата си с прословутия Робърт Пулър. Много държа да изглеждам по най-добрия начин.

Пулър седеше на един стол до прозореца, а Нокс — на ръба на леглото. На вратата се почука.

— Май ще е по-добре ти да му отвориш — каза тя.

Пулър се подчини. Брат му бързо прекрачи прага и той затвори след него.

Робърт носеше сака си. Огледа стаята, преди да спре поглед на Нокс. Тя беше без бинтове и с хубава прическа; беше облечена с джинси, блуза и ниски ботуши. При появата на Робърт нито стана, нито му протегна ръка. Просто го гледаше отдолу нагоре с непроницаемо изражение. Никой не прояви желание да наруши мълчанието. Лицата на братята издаваха напрежение. Пулър беше наясно, че ако Нокс реши, Боби със сигурност ще се озове обратно във ФВЗ още тази вечер. И самият той заедно с него. Но нищо не можеше да се направи. От изражението на брат му личеше, че и той мисли горе-долу същото.

Нокс беше тази, която в крайна сметка проговори първа.

— Лесно би си намерил работа в гримьорната на всяко холивудско студио — обяви тя. — Казвам това от личен опит, защото в нашите операции често използваме техниките им.

Робърт не отговори нищо и тя махна към стола до Пулър.

— Настанете се удобно, господа, чака ни дълъг и интересен разговор.

Братята се спогледаха и се подчиниха.

— Работя във военното разузнаване, а това означава, че предпочитам да слушам, а не да държа речи — започна без предисловия Нокс. — Но този път ще направя изключение. Първо, би трябвало незабавно да те арестувам. Обвиненията срещу теб са толкова много, че ще ми трябват поне шест месеца, за да попълня всички формуляри. Това е достатъчна причина да не го правя, но искам да те предупредя, че съм на вълна „танто за танто“.

Второ, подобно на брат ти, аз също мисля, че си невинен. Но си бил осъден и вкаран в затвора, а това означава, че в очите на военните си виновен.

Робърт продължаваше да мълчи.

— И така, стигаме до точка три: истинските предатели все още са на свобода, но ние трябва да ги спипаме. Идеята ми е да те използваме като примамка. Не те моля, а те уведомявам — добави тя. — Това е същността на онова „танто за танто“, за което споменах. И причината да не те предам веднага на съответните власти.

Робърт погледна към брат си.

— Добре ли обмисли всичко това, Нокс? — попита Пулър. — Куп неща могат да се развият по непредвидим начин.

— Нима наистина се готвиш да ми говориш за плюсовете и минусите на риска след всичко, което вие двамата направихте? — изгледа го тя.

— Аз бях принуден, но ти имаш избор — каза Пулър. — И трябва да вземеш правилното решение. Правилното за теб решение. Недей да се тревожиш какво може да ми се случи.

— И двамата можете да ме предадете — обади се Робърт. — Това би било най-добрият план за теб. Ще получиш повишение, медал и добавка към заплатата.

— Не си падам по повишенията, медалите и парите — каза Нокс и погледна Пулър. — Предпочитам да си свърша работата както трябва. А ти? Нима ще предадеш брат си заради поредната лентичка?

— Ти как мислиш, Нокс? — отвърна с въпрос Пулър.

— Да приема ли това за положителен отговор?

— Просто ни кажи какъв е планът.

— Искам да се изправя срещу Ренълдс — отсече без колебание тя.

— Вече го направихме — възрази Пулър.

— Точно така. Но вие двамата току-що разпиляхте доста боклук по улиците на Вашингтон. Готова съм да се обзаложа, че ченгетата все ще открият някой жив в мерцедеса или кадилака.

— И какво от това? — изгледа я Пулър.

— Ренълдс няма как да знае дали са намерили такъв човек, или не са. Нито пък дали някой от нейните гангстери не я е предал. Ние ще използваме това средство за натиск, докато я пречупим.