Дэвид Балдаччи - Бягството

— Колко още има? — попита той.

— Десетина минути. Ще ти кажа кога да спрем и да зарежем колата. Последната част от пътя ще изминем пеша.

— Къде са твоите хора, които я следят?

— Заели са позиция северно и западно от хижата, на стотина метра от нея.

— Колко са? В случай, че ни потрябва помощта им.

— Два екипа от по трима души, всичките добре въоръжени.

— Да се надяваме, че няма да се наложи да ги използваме — обади се Робърт.

Пет минути по-късно Нокс накара Пулър да спре и започна да натиска клавишите, но съобщението отказа да се изпрати. Тя се втренчи в обозначаващата черта, която беше замръзнала насред операцията.

— Тук обхватът е слаб — оплака се тя.

— Нямам сигнал — обяви Пулър, извадил собствения си телефон.

— Аз също — рече Нокс. — Е, все някак ще се справим. Трима сме, а тя е сама.

— Тази мисия е прекалено важна, за да се справим „все някак“ — каза Пулър. — Нуждаем се от сигурна комуникация, ако не искаме да бъдем разделени и елиминирани един по един.

— Ще се държим заедно, докато можем, а след това ще измислим някакъв начин за комуникация.

— Това не ми харесва, Нокс — каза Пулър.

— Нима твърдиш, че винаги си имал перфектни условия по време на бой?

— Не, разбира се. Перфектни условия няма.

— Как тогава си се справял? — попита тя.

— Адаптирал се е — отвърна Робърт. — Както ще се адаптираме и ние. Да вървим.

Слязоха от колата с извадени пистолети. Край този път нямаше къщи. Тесен и доста разбит, той криволичеше нагоре към хълмовете, в подножието на които земята беше плоска като тепсия. Започваше да пада мъгла.

— Не забравяйте думите на самата Ренълдс — обади се Робърт. — Тя разполага с много и различни оръжия и умее да ги използва.

— Най-вече далекобойни спортни пушки с олимпийски калибър — мрачно добави Нокс.

— Значи не бива да й дадем шанс да стреля — заключи Пулър.

Нокс пое първа нагоре по наклона, забила поглед в дисплея на телефона си. Пулър забеляза това и се изравни с нея.

— Запомни координатите и изключи проклетия телефон, Нокс — каза той. — В момента той е като сигнална лампа точно пред гърдите ти.

Тя погледна дисплея за последен път и го изключи.

Когато се изкачиха, Нокс ги поведе надясно през някаква камениста и хлъзгава поляна.

Изминаха още половин километър, после Нокс вдигна ръка и спря. Двамата мъже се изправиха до нея и проследиха посоката, в която сочеше. На около стотина метра на изток се виждаше слаба светлина.

— Това трябва да е хижата, защото наоколо няма други постройки — тихо рече тя.

Пулър внимателно се огледа.

— Какво ще кажеш, младши? — попита брат му.

— Младши? — обърна се да го погледне Нокс. — Така ли те нарича брат ти?

— Той все пак е по-малък от мен и е кръстен на баща ни — поясни Робърт.

— А защо ти не си кръстен на него, след като си първородният син?

— Това не е задължително. Мама ме е кръстила на брат си.

Нокс хвърли кос поглед към Пулър, но замълча. Зает да наблюдава целта, той изобщо не й обърна внимание.

— Боби, според мен достъпът до хижата е открит отвсякъде — каза след известно време той, сякаш за да се разграничи от дискусията с имената. — Земята е равна и не предлага укрития. Не е нужно да си стрелец с олимпийска квалификация, за да улучиш.

— Можем да се възползваме от мъглата и мрака — изтъкна Нокс.

— Ако бях на мястото на Ренълдс, непременно бих изградил някакъв охранителен периметър. В момента, в който се препънем в някаква жица, се превръщаме в лесни мишени. Освен това приборите за нощно виждане нямат никакви проблеми с мъглата. Бас държа, че тя разполага с такива и знае как да ги използва.

— Но все пак не можем да стоим тук до безкрайност — каза Нокс. — Това е по твоята част, Пулър. Представи си, че си в Кандахар и трябва да провериш някаква къща. Как ще постъпиш?

Преди да отговори, той продължи да оглежда околността още две-три минути.

— Е, добре — рече. — Можем да се разделим и да се приближим към хижата от три страни. — Показалецът му се насочи напред. — Това е източната страна, която се намира зад хижата. Според мен трябва да минем от запад, север и юг — тоест отпред и от двата фланга, защото тя инстинктивно би подсигурила тила си.

— На юг от хижата започват стръмни баири — обади се Робърт. — Съмнявам се, че ще очаква гости точно от там.

— В такъв случай да се приближим от юг — каза Нокс.

— Не бива да разчитаме на това — предупреди Пулър. — Тя е в състояние да покрива само една посока — разбира се, ако не е събрала цял взвод стрелци… Боби, ти ще опишеш един широк кръг и ще дойдеш от юг. Аз ще поема западната страна, тоест директно срещу хижата, а за теб остава северната, Нокс.