Дэвид Балдаччи - Бягството

— Как ще поддържаме връзка? — попита Робърт. — Моят телефон продължава да няма покритие.

— Ще бъдем достатъчно близо един до друг, за да използваме кратки присветвания с телефоните. Всеки светва по веднъж, след като е заел позиция. После аз светвам два пъти, тоест, че съм готов да тръгна към хижата. От този момент нататък отмервате шейсет секунди, след което нападаме.

— Браво — усмихна му се в тъмното Нокс. — Видя ли, че можеш да се адаптираш към полевите условия?

Без да обръща внимание на забележката й, Пулър попита:

— Имаме ли потвърждение, че тя е там?

— Имаме. Колата й е отпред.

— В такъв случай да тръгваме. Снишавате се и напредвате много бавно и предпазливо. Когато стигнете, чакате сигнал от мен. — Погледна часовника си и добави: — Пет минути за заемане на позиция. Боби, надявам се, че това време ще е достатъчно за теб, тъй като имаш да покриваш най-голямото разстояние.

Брат му им обърна гръб и започна да се отдалечава.

— И аз ли да те наричам младши? — закачливо каза Нокс, след като Робърт се стопи в мрака.

— Никой не ме нарича така освен баща ми и брат ми! — навъсено отсече Пулър, помълча малко и добави: — И майка ми навремето. Всъщност баща ми най-често ми казва „командире“.

Усмивката на Нокс се стопи. Тя кимна и се отдалечи.

Пулър отново се огледа. Ситуацията никак не му харесваше. Беше изследвал безброй потенциални бойни зони, изострили инстинктите му до съвършенство. Всичко, свързано с предстоящата операция, изглеждаше проблематично. Разузнаването на мишената беше повърхностно, а сега изгубиха и всички средства за сигурна комуникация. Нямаха представа какво ги очаква в хижата. Нокс обяви, че присъствието на Ренълдс е потвърдено, но той изобщо не беше сигурен в това.

Планът обаче беше налице, силите разгърнати, информацията — такава, каквато бе, също като терена. Той провери оръжието си и тръгна, придържайки се към своята посока. Не след дълго приклекна във високата трева на около петнайсет метра от хижата.

Започна да оглежда постройката под слабата светлина. В една от стаите светеше. Намираше се вляво от входната врата, срещу която беше застанал. Нямаше как да разбере дали е спалня или кухня.

Лексусът на Ренълдс беше паркиран на тясната чакълеста алея, която също беше вляво от вратата. Поне тази част от предварителната информация се оказа вярна. Хижата беше малка, изградена от неодялани греди. Верандата заемаше почти половината от предната стена. Вратата беше груба и небоядисана. Тревогата му нарасна. Това, което виждаше, изобщо не се връзваше с вкуса на Ренълдс. Тя очевидно обичаше изящните неща и разполагаше с достатъчно пари, за да ги колекционира. И изведнъж някаква груба барака насред нищото? Дали беше само място за тайни срещи? Той се съмняваше. А и как така Ренълдс бе допуснала да бъде проследена толкова лесно?

Всичко това изглеждаше подозрително, но те вече бяха готови за изпълнение на задачата. Погледна часовника си и изчака стрелката на секундарника да отмери петата минута. Когато това се случи, той измъкна телефона си и го включи за миг. Секунда по-късно получи отговор — светлинка отдясно, а след това и отляво. Екипът беше на позиция. Веднага започна да отброява шейсетте секунди. На петдесет и осмата вдигна пистолета и мускулите на краката му се стегнаха. На петдесет и деветата се раздвижи, а на шейсетата хукна на зигзаг към входната врата, колкото се може по-приведен.

Лампата в къщата продължаваше да свети. Всичко останало тънеше в мрак. Отпред не помръдваха сенки. Тишината се нарушаваше единствено от бързите стъпки на невидими животни в близката гора. И от туптенето на сърцето му.

В следващия миг се озова на верандата и залепи гръб на стената вляво от входната врата. Ключалката беше съвсем проста. Още нещо, което не се връзваше.

Той се озърна, като не пропусна да огледа и навеса над вратата. Нямаше охранителна камера. По пътя насам не се беше препънал и в скрити кабели. В случай че верандата бе оборудвана с чувствителна на натиск пластина, тя най-вероятно щеше да се окаже свързана с беззвучна аларма.

Огледа вратата, вдигна крак и нанесе силен ритник под бравата. Вратата отлетя назад, а той се стрелна след нея. Пистолетът му описваше бързи, но прецизни полукръгове.

Отляво и отдясно се разнесе трясък на счупени стъкла, последван от стъпки.

Миг по-късно Боби изскочи от коридора вляво.

— При мен е чисто — обяви той.

Тръгнаха надясно.

Миг по-късно екнаха изстрели и те преминаха в спринт.