Дэвид Балдаччи - Бягството

Тя нахлузи обувките, които стояха до леглото.

— Нямам намерение да водя геополитически спорове с теб, Робърт. Нито пък да ти разяснявам своите аргументи.

— Нанесла си неизброими щети на страната ни.

— Още нищо не си видял.

— Какво означава това? — бързо попита Пулър.

— Буквално каквото чу. Нима мислиш, че съм работила толкова упорито само за да убия брат ти? Той е частица, миниатюрна частица от това, което предстои да се случи — каза тя и се усмихна леко. — Ако все още си жив да го видиш, в което се съмнявам, никога няма да го забравиш, гарантирам ти. — Очите й се спряха на Робърт. — Току-що ми хрумна, че теб мога да те оставя жив със същата цел…

Нокс насочи пистолета си към глезена на Пулър.

— Резервното ти оръжие! — извика тя. — Вадиш го бавно, с цевта напред, и го подаваш на Сюзан.

Пулър повдигна крачола на панталона си, измъкна пистолета и го остави на пода. После го подритна в посока на Ренълдс, която се наведе да го вземе.

Нокс го изчака да се изправи.

— Искаш ли да ми кажеш нещо, Пулър?

Той я гледаше и мълчеше.

— Интересно ми е как организира тази операция — обърна се Робърт към Ренълдс.

— Лесно. Просто дойдох тук и се обадих на Вероника, която обеща, че съвсем скоро ще ви доведе.

— Значи никой не те е проследявал?

— Никой — отговори Нокс. — Просто така ви казах.

— От колко време работите заедно? — попита Робърт.

— Не много дълго, но беше доста вълнуващо — каза Нокс, погледна Ренълдс и се усмихна. — Тя умее да убеждава.

— Но Джон разпредели страните, от които атакувахме. Как разбра, че тя ще бъде точно в стаята, която се падна на теб?

Нокс го побутна да застане до брат си, прибра в джоба си единия пистолет, но другият остана насочен в Пулър. В свободната й длан отново се появи телефонът.

— Имам обхват. Звъннах на Сюзан да я предупредя за посоката, от която ще се появя, след като Пулър разпредели местата. И готово!

Робърт кимна. Само погледна към брат си, който продължаваше да фиксира Нокс.

— Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш нещо, Пулър? — подигравателно попита тя.

— Според мен той тотално е загубил дар слово, Вероника — обади се Ренълдс. — По очите му разбирам, че изобщо не е очаквал да се случи нещо подобно.

— Между другото, можеше да ми кажеш, че ще взривиш Картър — намръщено я изгледа Нокс.

— Съжалявам, но трябваше да действаме бързо — отвърна Ренълдс. — Освен това нямаше как да знам, че ще го последваш.

— Защо ликвидира Картър? — обади се Робърт.

— Защото ме подозираше. Щеше да нареди да започне разследване независимо от това, което беше казал на брат ти. И щеше да ми причини неприятности.

— Да вървим — обади се Нокс и побутна Джон пред себе си.

Ренълдс продължаваше да държи оръжието си насочено в Робърт.

— Как успя да организираш онова нападение в Шарлът, Нокс? — прошепна Пулър, за да не го чуят останалите.

— Очаквах този въпрос. Бях заредила с халосни патрони. Накарах те да подгониш останалите, за да може „мъртвецът“ да се изпари. Разбира се, не и преди да остави част от „кръвта“ си на мястото.

— Защо?

— Защото знаех, че все още не ми вярваш. Това беше добър начин да разсея всякакви подозрения.

— Само за пари ли го направи? Или за тръпката? А може би от професионална завист? Не са те повишавали достатъчно бързо? Или животът на висока скорост ти е липсвал?

— От всичко по малко.

— Едва ли — поклати глава Пулър.

Изминаха още няколко крачки, после Нокс попита:

— Защо тогава?

— Мисля, че баща ти е притежавал два пъти повече кураж от теб. През цялото време си знаела, че не можеш да бъдеш като него, и най-вероятно си измислила цялата история. Убила си го, нали? А след това си съчинила версията със самоубийството.

Нокс запази каменното си изражение.

— Може би. А когато убия и теб, най-вероятно ще поукрася версията — ще опиша например как си скимтял за живота си. Което може и да не се окаже измислица, тъй като и ти не си толкова железен, колкото си въобразяваш, младши.

— Ти пък не си толкова умна, колкото си мислиш — хладно отвърна той.

— Но аз съм тази, която те държи на мушка, нали? — каза тя, после замълча за момент. — Искаше ме в леглото си, Пулър. Личеше ти по очите.

Вече бяха напуснали къщата и крачеха към колата. Последните й думи бяха изречени на по-висок глас и достигнаха до ушите на Робърт. Той се спря и хвърли бърз поглед към брат си.

— По-скоро бих се гръмнал, отколкото да те докосна.

— Знам, че ме желаеше. Не можеш да го отречеш. Освен това никак не съм грозна.