Дэвид Балдаччи - Бягството

— Нокс! — извика Пулър. — Какво, по дяволите…

— По-късно ще ти обясня — отвърна тя. — Хвани я на мушката си и не я изпускай от очи!

Робърт насочи пистолета си към Ренълдс, която продължаваше да лежи на пода.

Пулър извърна глава към бюрото. Върху лицето на Шиндлър не помръдваше нито едно мускулче. Просто си седеше на мястото. Осъзнал най-после какво се случва, Пулър зяпна от изненада.

Нокс насочи пистолета си в гърдите на Шиндлър.

— Вие сте арестуван! — извика тя. — Станете от мястото си, веднага!

— Нещо не е наред, Нокс — обади се Пулър.

— Какво? — рязко се обърна тя.

Стъклото зад гърба на Шиндлър се пръсна на ситни късчета от попадението на куршуми, които се забиха в стените и пода. Единият от тях улучи лампиона, който експлодира. Озоваха се в почти пълен мрак.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Нокс иззад креслото, което й служеше за прикритие.

— Стой там и не мърдай — извика Пулър.

— Чакайте малко! — обади се Робърт. — Къде изчезна Ренълдс?

Започнаха да оглеждат просторното помещение.

— Стори ми се, че чух бученето на асансьора в момента, в който започна стрелбата — добави Робърт.

Спогледаха се, но никой не помръдна. Опасяваха се от нови изстрели, но такива не последваха. Миг по-късно Пулър стана и предпазливо надникна през счупения прозорец.

— Остани на мястото си! — заповяда той, забелязал, че Нокс се надига. — Стрелецът може би продължава да дебне.

Робърт вече беше пропълзял към бюрото и оглеждаше Шиндлър, който дори не беше помръднал по време на стрелбата.

— Джон! — развълнувано каза той.

Пулър се стрелна към него.

— Какво има?

Робърт разтвори сакото на Шиндлър.

Пулър грабна брат си и го изблъска към асансьора.

— Натам! Бягай!

После се обърна към Нокс.

— Бягай, Нокс!

Хукнаха към асансьора и миг по-късно бяха в кабината. Нокс натисна бутона, но не се случи нищо.

— Ренълдс го е блокирала! — извика на пресекулки Робърт.

Пулър светкавично огледа коридора в двете посоки. В дъното имаше някаква врата. Той хукна към нея, но тя се оказа заключена. Без да губи нито секунда, измъкна пистолета си и пръсна бравата.

— Какво става? — изкрещя Нокс, когато Пулър я бутна през отвора, а после и брат си.

— Тичайте надолу!

Затвори вратата след себе си и хукна по стълбите след тях. Те вече бяха на втората площадка, когато той стигна първата. В този миг взривът разтърси сградата. Вратата на стълбището се откъсна от пантите си и сгъстеният въздух нахлу със силата на цунами. В момента, в който връхлетя Пулър, той политна, сякаш бе безтегловен.

Последното нещо, което си спомняше, беше как се търкаля през глава по стълбите. После се удари в нещо твърдо и застина.

Пред очите му се спусна черна пелена.

Когато Пулър отвори очи, пред него се стелеше мрак. Отначало реши, че е мъртъв, но в следващия момент съобрази, че все пак вижда нещо. И мисли.

После мракът се разреди и той успя да различи някакъв силует близо до себе си.

— Гадно е да те вдигнат във въздуха, а? — прозвуча един глас.

Силуетът бавно се превърна в нещо по-материално. И познато.

Нокс му се усмихваше, но погледът й издаваше загриженост. Ръката й се вдигна и избърса челото му с нещо влажно.

Брат му седеше до нея. Не се усмихваше, може би защото беше сериозно разтревожен.

Пулър направи опит да се изправи, но този път Нокс беше тази, която го задържа на място. Лежеше на някакво легло в малка слабо осветена стая.

— Беше в безсъзнание, Пулър — каза Нокс и вдигна три пръста пред лицето му. — Колко пръста виждаш?

— Добре съм, Нокс.

— Колко?

— Добре де, три.

— Браво. Явно главата ти е по-твърда, отколкото съм допускала.

— Къде сме? — огледа се той.

— Във Вирджиния, близо до Гейнсвил. Ренълдс беше оставила колата си в гаража, а ключовете бяха у мен. Отидохме да вземем моята кола, зарязахме нейната, а след това пообиколихме наоколо, докато открием това място. Оттогава насам седим и чакаме да се свестиш.

Пулър разтърка главата си и се намръщи, като напипа там цицина.

— На два пъти бяхме близо до решението да те закараме в болница — обади се Нокс. — Но те ще искат някакво обяснение. В случай, че се почувстваш зле, все пак сме готови да го направим.

Пулър извърна глава към прозореца, зад който бързо се развиделяваше.

— Всичко това стана снощи, така ли?

Нокс кимна.

— И какво по-точно се случи?

— Помниш ли експлозията? — попита тя.

— Не страдам от загуба на паметта, ако това имаш предвид — отвърна той. — Видях колана с експлозивите около Шиндлър. Хукнахме да бягаме по стълбите. После бомбата избухна и аз полетях във въздуха, а след това се блъснах в нещо твърдо.