Дэвид Балдаччи - Бягството

— Трябва да е било в стената, младши — обади се Робърт.

— Е, аз останах с чувството, че беше танк „Ейбрамс“. Какво е това място?

— Мотел ска стая — отговори Нокс.

— А как се измъкнахме от сградата, в която ни отведе Ренълдс?

— За късмет, аз и брат ти успяхме да стигнем до долната площадка. Ти беше по-близо до експлозията, макар че взривната вълна събори и нас. Слава богу, че беше брат ти, който те изнесе на гръб. Аз не бих могла да те помръдна.

— Дори когато беше четиригодишен, не съм те носил толкова дълго на ръце — обади се Робърт. — Освен това сега тежиш доста.

— Дойде ли полиция?

— Сигурно е дошла. Но ние успяхме да се измъкнем навреме. — Нокс отново разтри лицето му с парчето плат. — Как се чувстваш в момента?

— Може би по-добре, отколкото заслужавам.

— И най-добрите планове се провалят — каза Нокс и седна до него. — Цели два месеца работих под прикритие по случая. Накрая, когато вече започвах да мисля, че съм докопала важната клечка, Ренълдс все пак успя да ме изиграе.

— Изигра ни всичките — обади се Робърт. — Явно не се доверява на никого.

— Но аз все пак ви я достави, изиграх ролята си безпогрешно. Почти те оглуших, за да спечеля доверието й. — Докосна ръката му и тихо добави: — Извинявам се за това. Беше малко прекалено, но трябваше да й докажа, че наистина съм предател.

— Разбирам те — отвърна Робърт. — Освен това слухът ми почти се възстанови.

Пулър се надигна на лакът, а тя не го спря.

— Защо не ни каза, преди да тръгнем, за Ренълдс? — намръщено попита той.

— Това би означавало да прегориш още преди операцията — поклати глава тя. — И съответно да я провалиш, понеже нямаше да си подготвен. Щеше да кажеш или направиш нещо по погрешния начин, а Ренълдс е достатъчно умна, за да не го пропусне. По тази причина бях принудена да направя точно това, за което ме подозираше. Или, казано иначе, да продължаваш да мислиш, че съм те предала.

— Добре, съгласен съм. Но рискът беше твърде голям, като нищо можех да те застрелям.

— Бях длъжна да го поема. Адски дълго се подготвях за тази операция. Но когато зърнах Шиндлър, онемях. В онзи момент изобщо не го вписвах в картинката. — Тя помълча и вдигна глава да го погледне. — Беше номер, разбира се. А ти как разбра, че е постановка?

— По очите му. Отблизо видях, че са абсолютно изцъклени. Освен това изобщо не помръдна.

— Защото вече го бяха обезвредили — добави Робърт. — Най-вероятно с невропаралитик.

— Ренълдс явно проверяваше лоялността ти — рече Пулър. — Затова се подготви да застреля Робърт. Ти щеше да го позволиш, ако наистина беше на нейна страна.

— Радвам се, че реагира — каза Робърт. — Иначе сега нямаше да съм тук. Видях изражението в очите й — тя наистина щеше да натисне спусъка.

— Но защо бяха тези изстрели през прозореца? — попита Нокс, след което веднага си отговори сама: — За да избяга, разбира се.

— Признавам, че й се получи много добре — поклати глава Пулър.

Нокс седна и сгъна кърпата на квадрат.

— Това беше единственият ми шанс да стигна до тях, Пулър. А сега те вече са далече.

— Аз пък съм изненадан, че изобщо стигна толкова близо — отвърна той.

— Не беше лесно. Когато ни информираха за Робърт с предположението, че е невинен, веднага се заехме да разследваме случая. А името, което изскочи оттам, беше само едно: Сюзан Ренълдс.

— Но как се приближи до нея?

— Никак. Оставих я тя да се приближи до мен. Преди това изградихме прикритието ми много убедително. Бяха ме прескочили с повишението, а в досието ми бяха вписани и някои срамни неща — например, че съм вземала подкупи. Не й е било трудно да стигне до тази информация. Един ден ми се обади, просто ей така. — Тя погледна към Робърт. — Казах на брат ти, че сме получили анонимен сигнал за теб. В него пишеше, че си невинен и че твой колега не е толкова лоялен, за колкото се представя.

— Кога получихте този сигнал? — попита Робърт.

— Около четири месеца преди да се случи онази лудница във ФВЗ.

— Значи това е бил катализаторът.

— Според мен сигналът е бил от Найлс Робинсън — каза Пулър. — Гузната съвест го е измъчвала.

— Както вече споделих с Пулър, ние бяхме основната причина за малко да те убият — продължи Нокс. — Явно в УРС има къртица. Разчуло се е, че работим по случая, и резултатът беше скоростен опит за твоето елиминиране.

— Това ми даде възможност да избягам — отбеляза Робърт.

— В крайна сметка решихме да заложим капан на Ренълдс. Като служител в УРС аз можех да поема ролята на подкупната служителка. Това отне цели два месеца, защото тя беше безкрайно предпазлива. След което ме потърси. Телефонно обаждане, последвано от имейл и есемес. Личният контакт беше изключен. После температурата много бързо започна да се покачва. Нямах представа, че са направили опит да те ликвидират в затвора, Робърт. Вероятно понеже все още не бях проникнала във вътрешния кръг. Но когато всичко приключи с твоето бягство, Ренълдс се срещна с мен и ми каза, че трябва да се включа в разследването.