Дэвид Балдаччи - Бягството

Телефонът му отново изпиука. Вдигна го пред очите си, продължавайки да върти волана. На дисплея имаше пътна карта с някаква точка върху нея. Точката се движеше. Един Господ знаеше как Робърт беше успял да му изпрати линк за проследяване на маршрут в реално време. Засече местоположението на точката, зави надясно, после наляво, а след това пое по естакадата за междущатската магистрала и настъпи газта до дупка. Зае позиция в бързата лента и започна да задминава. Движеше се право на изток. Не след дълго прекоси моста „Рузвелт“ и навлезе във Вашингтон.

Трябваше да избира между три посоки. Очите му не изпускаха точката. Боби пътуваше на запад, което означаваше срещу него. Но едновременно с това и малко на север, което пък означаваше, че се отдалечава. Далеч напред се появи полицейска кола, заела най-лявата лентата той караше с много над разрешената скорост. На всичкото отгоре трафикът в посока Конститюшън Авеню се уплътни заради ремонтни работи. Това го принуди да завие вдясно, което предизвика множество гневни клаксони. Все пак успя да се престрои към изхода, който щеше да го изведе на Индипендънс Авеню.

Прелетя през следващите няколко пресечки, без да отделя очи от точката. После му хрумна една идея.

Карай на юг, написа той.

След секунди точката промени посоката си. Той я последва, преминавайки през пресечките на жълто или червено, на милиметри от другите коли. Ако някое ченге реши да ме подгони, толкова по-добре, помисли си той. Но патрулни коли не се виждаха никъде.

Направи няколко бързи изчисления и написа изток.

Точката отново промени посоката си. Пулър направи десен завой.

Измина още две преки, потърси точката на дисплея и написа нов есемес:

Следващата наляво.

Точката покорно се премести в указаната посока. Пулър вдигна глава. Точно навреме, за да зърне пикапа, който изскочи на улицата и се понесе срещу него с димящи гуми. Той остави телефона и погледна зад брат си. Времето на съобщенията изтече. Сега беше ред на действието.

Колите на преследвачите бяха две и Боби ги беше описал в първия си есемес.

Черен мерцедес S550 и черен кадилак ескалейд. Предницата на кадилака беше смачкана, но той нямаше представа как се е случило това. Мерцедесът беше залепен за задната броня на пикапа и чакаше момента да се изравни с него. Пътят беше прав, без завои. Пикапът нямаше как да го задържи.

Пулър насочи колата си право срещу малката група автомобили, която бързо се приближаваше. Той светкавично набра още един есемес:

Газ до дупка.

Пикапът се стрелна напред, осигурявайки си няколко метра преднина пред мерцедеса.

Пулър подръпна предпазния си колан, погледна надписа за въздушната възглавница на арматурното табло, пое си дълбоко дъх и натисна педала до дъно. Надяваше се, че армията е направила достатъчно добра застраховка на нещастния автомобил, но едновременно с това си даваше сметка, че вероятно до края на живота си ще попълва формуляри. Но това беше много по-добре, отколкото да присъства на погребението на брат си.

Той изви волана надясно в мига, в който се размина с Боби. Гумите издадоха пронизителен звук и гравитационните сили го запратиха в шофьорската врата. Колата му се стрелна към задницата на мерцедеса и муцуната й бръсна бронята му. Ударът беше насочен с изключителна точност. Мерцедесът се завъртя на триста и шейсет градуса. Разминавайки се с него, Пулър за миг зърна смаяните физиономии на мъжете вътре. Колата беше абсолютно неконтролируема. Тя литна във въздуха и се заби в някакво крайпътно дърво.

Металът поддаде, но дървото не.

Кадилакът рязко намали, за да избегне мелето. Но сега летеше напред с пълна скорост — като акула, подгонила тюлен.

Пулър се насочи към далечния тротоар и закачи някаква кола. После рязко завъртя волана наляво, промуши се между паркираните автомобили и пое в обратна посока. Брат му беше далече напред и почти не се виждаше. Затова пък кадилакът се озова директно зад него и бързо скъсяваше дистанцията. Секунди по-късно бронята му потъна в задницата на служебното малибу, нагъвайки я като хармоника.

Пулър изви волана и успя да се задържи на платното. Погледна напред, видя, че брат му намалява, и яростно изруга. После присветна с фаровете и натисна клаксона по определен начин.

Пикапът на Боби отново набра скорост.

Добре че я има морзовата азбука, каза си с облекчение той. Сигналът, който подаде, беше: Карай!

Позитивните чувства го напуснаха бързо, защото кадилакът го блъсна за втори път, а след това се изравни с него.