Дэвид Балдаччи - Бягството

Тази вечер тя очевидно се бе облякла така, че да съблазнява. Полата стигаше до коленете й, но беше твърде тясна, а бялата колосана блуза беше с разкопчани горни копчета. Обувките й бяха с много високи токчета.

По платното бавно мина патрулна кола и той потъна още по-дълбоко в седалката. Даваше си сметка, че ченгетата вече са уведомени за присъствието му в района на столицата.

Беше проследил Ренълдс още от дома й. Не познаваше мъжа, с когото се беше срещнала, но от скъпите му дрехи личеше, че е адвокат или лобист. Робърт успя да го огледа в момента, в който спря пред ресторанта със своя астън мартин. Е, ако не друго, има доста пари, каза си тон. Докато ги гледаше, Ренълдс се разсмя на нещо, което подхвърли мъжът.

Уникално бе да успяваш да се забавляваш, когато шефът ти току-що е бил взривен. Робърт предполагаше, че останалите служители в АОЗС скърбят за убития си началник, а също така за Блеър Съливан и шофьора. Все пак бяха загинали трима невинни мъже. Но това очевидно не се отнасяше до Ренълдс. Тя продължаваше да гледа напред. Неопетнена, без никакви угризения на съвестта.

Робърт беше убеден, че тази жена е играла някаква роля в атентата. Не знаеше каква и защо. От брат си научи, че Съливан е скочил срещу него в защита на Ренълдс. Донован Картър бил съгласен с позицията му, макар и не с тона му. Оттук и въпросът, който беше поставил Джон: защо тя ще ги убива, след като я бяха защитили? Картър обаче я беше заподозрял. А най-вероятно и Съливан. Това по някакъв начин бе стигнало до ушите й и смъртната им присъда бе подписана, при това бързо.

Брат му беше превъзходен боец и опитен следовател, едновременно с това почтен и честен човек. Умееше да подушва лъжата като никой друг, но светът на разузнаването беше по-особен. Хората там не лъжеха, за да прикрият определени неща, а защото така си изкарваха хляба. Когато човек непрекъснато се занимава с лъжи, той ги овладява до съвършенство. Особено хората, които не се притесняваха от тях. Останалите или напускаха, или изчезваха.

Това беше объркващото в случая с Ренълдс. Брат му беше усетил, че тя лъже. Робърт също, особено когато я разпитваше с пистолет, опрян в тила й. И тя наистина лъжеше. Същевременно обаче беше казала истината относно един много важен факт, но той се опита да го възприеме като поредната умна лъжа.

Тя е видяла огледалото, което използвах. Давала си е сметка, че наблюдавам лицето й, и успя да ме заблуди. Или по-скоро се опита.

Това вече му беше ясно. Съответно и тревогата му нарасна.

Наблюдаваше през бинокъла Ренълдс и нейния приятел. Не можеше да се отърве от чувството, че го познава отнякъде. Извади новозакупения фотоапарат и му направи снимка. Прехвърли я в компютъра и я пусна в същите бази данни, които беше използвал за проверката на непознатия от затвора.

И получи бързо попадение.

Малкълм Ауст.

Едва сега свърза лицето с името.

Човекът с Ренълдс не беше нито адвокат, нито лобист.

Той беше германец, главен инспектор по оръжията към ООН, изключително уважаван от международната общност заради своите познания и кураж.

Въпреки че знаеше някои неща за него, Пулър направи бърз преглед на служебната му биография. Ауст заемаше този пост от двайсет години, през които беше посещавал всички горещи точки по света. Радваше се на огромен авторитет, имаше няколко научни труда и беше редовен гост на различни телевизионни предавания.

Човек с богата култура, който владееше няколко чужди езика, а и беше наследник на известна козметична компания. За него паркираният пред ресторанта астън мартин беше нещо напълно нормално, но Робърт се тревожеше от друго.

Защо Ренълдс се срещаше точно с него? Въпреки сравнително високата си позиция в Центъра тя бе дребна риба в сравнение с Ауст, а професионалните контакти и на двамата бяха поставени под стриктен контрол, на който те охотно се подчиняваха, защото в техните кръгове никой не си позволяваше да нарушава правилата. За Ауст би било далеч по-естествено да вечеря с министри и председатели на комисии в Конгреса, да поддържа връзки с генерали, адмирали, президенти на големи корпорации, а дори и с държавни глави. Но не и с хора като Ренълдс, която беше много по-ниско в йерархията.

Въпреки това обаче Ауст изглеждаше доста близък с нея и Робърт започна да се пита дали не става въпрос за нещо по-лично, поне за германеца. Все пак Ренълдс си беше привлекателна и умна жена, която на всичкото отгоре заемаше ключова позиция в област от голямо значение и за самия Ауст.