Дэвид Балдаччи - Бягството

Кодираният отговор на брат му дойде бързо.

Пулър го прочете и на лицето му се появи мрачна усмивка.

Непременно трябва да пипнем тези мръсници. Всеки един от тях.

Добре, Боби, съгласен съм. Но как?

Часовете за свиждане в болницата бяха минали, но той беше убеден, че ще направят изключение за него. Спря при едно крайпътно заведение, откъдето излезе с два големи бъргъра, големи порции пържени картофи и огромни чаши кока-кола.

Получил разрешението на охраната пред стаята на Нокс, Пулър открехна вратата и надникна.

Тя лежеше със затворени очи. От ръката й продължаваше да стърчи тръбичка, а мониторът до нея тихо писукаше. Но показанията върху дисплея бяха нормални.

Той седна на стола до леглото й.

— Нокс? — тихо я повика той.

Тя отвори очи.

— На храна ли ми мирише?

— Браво на теб. Случайно да си била хрътка в предишния си живот?

— Тук храната е гадна — отвърна тя. — Ако изобщо може да се нарече храна.

— Все пак е болница. Ако храната е добра, вероятно ще пожелаеш да останеш, нали?

Той извади бъргърите и картофките, подреди ги на малка маса и я приближи към леглото. После го повдигна с механизма, докато Нокс застана в седнало положение.

Тя погледна донесеното и скептично поклати глава.

— Не е здравословната храна, на която си свикнала — виновно рече той. — Няма ядки или обезмаслено сирене. Но си помислих, че…

— Обичам те! — прекъсна го тя.

— Какво?! — стреснато я погледна Пулър.

— Ела да те прегърна.

Той се подчини. Тя уви ръце около него и притисна лице в гърдите му.

— Когато тренирах гребане, постоянно ядях такива храна — каза след известно време тя. — Едва когато пораснах, разбрах, че ако продължавам, ще стана сто и петдесет килограма.

— Хубаво е, че ми споделяш тази малка тайна — усмихна се Пулър.

Тя отхапа огромен залък от бъргъра, отпи голяма глътка кока-кола и вдигна глава да го погледне.

— Ти си като рицар с лъскава броня, дошъл да ме спаси от една крепост, пълна с постни макарони и нещо, което тук наричат месо, но на практика е алуминиево фолио, напръскано с кафява боя.

— Не знам колко е лъскава бронята ми — поклати глава Пулър.

Тя лапна още едно голямо парче и няколко пържени картофа, но успя да кажа:

— Боже, колко е вкусно!

— За да ликвидираш последиците, ще трябва да пробягаш поне петнайсет километра и да направиш двойна тренировка.

— Ще си струва — каза тя и избърса устните си със салфетка. — Дойде само за да ме нахраниш, или има и нещо друго?

— Има, при това много — отговори той и бавно огледа стаята.

— Какво? — проследи погледа му тя.

— Може да се окаже, че тук има повече от четири уши.

Тя се облегна назад, лапна още едно картофче, а след това извади бележник и химикалка от чекмеджето на нощното шкафче.

— Напиши ми всичко, а като го прочета, можеш да го сдъвчеш и глътнеш.

Той кимна и започна да пише. След известно време приключи и й подаде бележника.

Нокс изчете всичко отначало докрай, като от време на време повдигаше вежди. После откъсна листа и му го подаде.

— Ще го изям, след като си довърша бъргъра — каза той и пъхна хартията в джоба си. — Но междувременно…

Измъкна телефона си, отвори музикалния плеър и пусна някаква песен. Мелодичните звуци изпълниха стаята. Той се наведе над нея. Сега вече беше доста по-трудно да ги чуват.

— По дяволите, Пулър — простена тя. — Горкият Дофри! Дори за миг не съм го допускала!

— Сигурно. Сега вече имаме и мотива.

— Същата сложна ситуация като при Найлс Робинсън. Каквото и да направиш, ще загубиш играта.

— Е, това не се отнася до Ренълдс.

— Да, тя е избирала така, че винаги да печели.

— Вероятно са ликвидирали Дофри, защото с отказал да продължава дейността си в тяхна полза. Освен това е изразил желание да напусне армията — нещо, което не са можели да му позволят.

— И аз виждам нещата така.

Тя неспокойно се размърда на възглавницата.

— Какво? — внимателно я погледна той.

— Обещай, че няма да се ядосаш.

Пулър стреснато я погледна, после чертите му бавно омекнаха.

— Ти за малко не загина. Как бих могъл да ти се ядосам?

— Не знам. Затова питам.

— Добре, обещавам.

— Струва ми се, че знам защо са набелязали брат ти. И защо точно в онзи определен момент. Май започваш да мислиш, че прибърза с обещанието си, а? — нервно го погледна тя.

— Стига, Нокс. Просто говори!

— Получихме предупреждение за брат ти.

— Какво?! — изгледа я с каменно лице Пулър. — Предупредили са ви за брат ми?