Дэвид Балдаччи - Бягството

Пулър му върна снимката и се огледа.

— Дойдохте да си приберете някои неща, така ли?

— Имате предвид компрометиращи неща? Е, да. Докато Тим беше жив, никога не съм си позволявал да го злепоставям по някакъв начин. Още по-малко сега, когато вече го няма. Много го обичах.

— Сигурен съм, че той би оценил това.

— Имате ли някакъв напредък в търсенето на убиеца? — погледна го изпитателно Абърнати. — Моля ви, кажете „да“, защото Тим беше най-милият мъж на света. Носеше униформа, но беше изключително деликатен човек.

— Мисля, че е въпрос на време — отвърна Пулър. — Обещавам ви, че ще направя всичко по силите си, за да открия и заловя убиеца.

— Благодаря. Вярвам ви.

— Бихте ли отговорили на още няколко въпроса?

— Какви например?

— Забелязахте ли някаква промяна в поведението на генерал Дофри напоследък?

— В смисъл?

— Например да е станал по-нервен? Имахте ли чувството, че крие нещо от вас?

Абърнати закима още преди Пулър да довърши въпроса.

— Да, точно така, ей богу! — рече той. — Постоянно го питах какво не е наред, но той не ми казваше. Просто не беше на себе си. Отначало помислих, че си е намерил някой друг. Но не беше това. Бих го усетил. Така и не успях да преодолея стената, която беше издигнал около себе си. Бях свикнал, че трябва да пази в тайна подробности по своята работа. Това беше нормално.

— Но ставаше въпрос за нещо друго, така ли?

— Именно. Служебните му тайни бяха в реда на нещата, но тези, другите, ми приличаха на виновни тайни. Неща, от които се срамуваше и които нямаха нищо общо с работата му.

— Да е споменавал за някакъв инцидент, довел до тази промяна? Някакви имена?

— Не. Само веднъж каза, че запазването на нашата връзка в тайна ще струва скъпо. Дори прекалено скъпо.

— Интересен избор на думи — отбеляза Пулър. — Спомняте ли си кога горе-долу започна тази необичайна тайнственост?

— Да, защото тогава имахме доста ожесточен спор. Току-що го бяха назначили на служба в СТРАТКОМ. В някакво негово подразделение.

— РНП? — попита Пулър.

— Точно така, РНП. Местоработата му беше във военновъздушната база „Болинг“ в Анакостия, която, слава богу, се намира съвсем наблизо. Преди това работеше в Луизиана, а преди години в Северна Дакота, където населението на най-близкия град наброяваше по-малко хора, отколкото живеят и тази сграда.

— За какво спорихте?

— Той винаги твърдеше, че би искал да направи по-различна кариера във ВВС. Това ме накара да си помисля, че е рошил да отхвърли текущата оферта и да поеме по пътя, който го привличаше. Тим беше изключително умен мъж. Много хора го искаха на служба при тях.

— Но той промени решението си?

— Останах с чувството, че някой друг го е променил вместо него. И той замина за новото място.

— Това се случи преди около две години, така ли?

— Малко повече.

— Спомена ли пред вас името на офицера, чието място е заел?

— Не, никога. Много добре разбирах, че не обича работата си в РНП. Пътуваше непрекъснато, срещаше се с хора на отдалечени места.

— Той ли ви го каза?

— Да. Без никакви подробности, разбира се. Но усещах силното му желание да сподели с някого.

— Каза ли ви нещо друго?

— Да. Нещо много странно на фона на поведението му преди това.

Пулър го погледна очаквателно.

— Не много отдавна сподели с мен, че иска да напусне армията — каза Абърнати.

— Защо?

— Каза, че нещата са станали прекалено сложни и той вече не харесва това, което върши.

— Предложи ли някакво обяснение за внезапното си недоволство от работата?

— Не. В момента, в който го попитах за подробности, Тим смени темата.

Пулър му подаде визитка с молбата да се обади, ако си спомни още нещо, после се сбогува. Абърнати остана сам със снимката на човека, когото беше обичал и за когото скърбеше.

Докато слизаше с асансьора, Пулър мислеше, че най-сетне е разбрал как са принудили Тим Дофри да стане предател.

След като се раздели с Абърнати, Пулър отдели известно време за съставянето на кодиран имейл, в който описваше на брат си всичко, което беше научил от съкрушения адвокат. Дофри е бил гей и някои хора са се възползвали от този факт, за да го превърнат в предател на родината си. И вероятно същите хора го бяха ликвидирали, след като е отказал да продължава тази дейност.

Евентуалната заплаха да ги издаде е била основателна причина, за да получи куршум в главата. Явно нямаха проблеми да убият когото и да било по всяко време.