Дэвид Балдаччи - Бягството

— Те заявиха, че са разговаряли с нея и са я информирали за резултатите от проверката.

— Ето, виждаш ли? Но тя вероятно е заподозряла нещо, точно като мен. Тоест, че не са останали доволни и ще продължават да ровят. Това я е принудило да се свърже със своите хора, а решението е било да се действа незабавно.

— По дяволите! Прав беше, като каза, че не си губят времето.

— Фактът, че са разполагали със сведения за маршрута на Картър, ме кара да мисля, че Ренълдс има шпиони навсякъде.

— Навсякъде в АОЗС? — вдигна вежди Пулър. — Сериозно ли говориш?

— Е, може би не навсякъде, но на ключовите места. Ако са на подходящо място, няколко човека могат да постигнат много. Имам предвид секретарска или чиновническа позиция, плюс някой и друг мениджър. На пръв поглед това са незначителни длъжности, които обаче са в центъра на информационните потоци.

— Радвам се, че си в състояние да седиш тук и спокойно да анализираш всичко това.

— Няма да повярваш колко много шпиони се навъртат наоколо — отвърна Робърт — При това не само в правителството. Корпорациите са пълни с тях. Да не говорим за така наречените ни „съюзници“. Те крадат тайните ни, използват ги срещу нас, а на всичкото отгоре и ни се усмихват. Всички ни мразят.

— Ами ако Картър е споделил с някого? Няма ли убийството му да насочи подозренията към Ренълдс?

— Възможно е. Но в света на разузнаването нещата не се развиват толкова бързо. Картър никога не е носил униформа. През по-голямата част от живота си той е бил учен.

— Който обаче е убил трима талибани, за да се измъкне — отбеляза Пулър.

— Съгласен съм — каза Робърт. — Но през следващите години се насочва към административна работа. Управлява Агенцията спокойно и сигурно. В конкретния случай е предпочел да обмисли нещата и да събере допълнителни сведения. Фактът, че е потърсил помощта на Съливан, сочи, че е приемал Ренълдс като високопоставен служител с безупречна репутация. Такъв човек не се обвинява без неоспорими доказателства. Иначе има опасност да лепнеш голямо петно върху репутацията на Агенцията, най-вероятно в комплект със съдебно дело. Картър лесно би могъл да се раздели с поста си.

— Светът на разузнаването е чужд за мен, Боби — призна Пулър. — Просто съм свикнал да разчитам на хората, които носят същата униформа като мен.

— В момента АОЗС не е фокусирана върху Ренълдс. Заети са да търсят извършителя на покушението срещу Картър. Съмнявам се, че някой ще приеме сериозно идеята, че тя е замесена в него.

— А ние все още не знаем защо е бил убит Дофри — добави Пулър и разтърка слепоочията си.

— Според мен имаме всички основания да приемем, че са го ликвидирали, защото е отказал да продължава да участва в тази игра. Когато Найлс Робинсън прие да разговаря с мен на Юниън Стейшън, той също ги предаде. А те са го проследили с надеждата, че на другия край на линията съм аз, и това му коства живота.

— Добре, но как са въвлекли и Дофри във всичко това? Сведенията, които събрах за него, сочат, че той е бил непоклатим патриот.

— Значи трябва да търсим причината, поради която е преминал на другата страна.

— Той има апартамент в Пентагон Сити.

— Мислиш, че можеш да проникнеш в него? — попита Робърт.

— Мога да опитам.

— Искам да дойда с теб.

— Няма да стане, Боби — решително тръсна глава Пулър. — Нищо лично, но ако ме пипнат в твоята компания, това означава и двамата да се озовем във ФВЗ по най-бързия начин — каза той и стана да си върви.

— Много съжалявам за приятелката ти, Джон — промърмори Робърт. — Понякога съм прекалено аналитичен.

— Не се притеснявай. Предполагам, че всички гении са така.

— Това изобщо не е уважителна причина — замислено отвърна Робърт.

Апартаментът на Тим Дофри се намираше в един от модерните небостъргачи на Пентагон Сити. Ерген и без деца, той бе изцяло отдаден на военната си кариера. Сградата се охраняваше и Пулър беше спрян във фоайето от униформен портиер, който разгледа документите му и поклати глава.

— Не мога да ви пусна горе, сър. Нали знаете какво се случи с генерал Дофри?

— Това е причината да съм тук. Аз разследвам убийството му.

Портиерът отново сведе очи към документите.

— Но вие служите в СВ, а той беше във ВВС.

— Генералът беше участник в обща разузнавателна операция на всички родове войски — отвърна Пулър, замълча за момент, наклони глава към портиера и тихо добави: — Изключително важна за националната сигурност.