Дэвид Балдаччи - Бягството

Обстановката беше като в Багдад или Кабул. Нищо не сочеше, че става въпрос за един оживен район на няколко километра от Вашингтон.

Взривът беше задействал алармите на всички автомобили, паркирани от двете страни на уличното платно. Между тях вече тичаха хора — някои към мястото на експлозията, а други в обратна посока, без съмнение ужасени от вероятността да последват още взривове. Полицаят, охраняващ близкия бижутериен магазин, правеше всичко възможно да помогне на ранените и да насочва останалите към по-безопасни места.

Нокс лежеше по очи на пода на магазина сред купчина счупени стъкла, почти затрупана от възглавниците и чаршафите от рафта, в който се беше блъснала. Очите й бяха затворени, а дишането й — плитко и разпокъсано. Кръв обливаше лицето й.

Минута по-късно завиха сирени. Хората закрещяха по-силно, оцелелите се опитваха да помогнат на ранените и умиращите.

Вероника Нокс продължаваше да лежи неподвижно с окървавено лице.

Първото нещо, което видя, щом отвори очи, беше ослепителна бяла светлина и повярва, че е мъртва. През живота си беше извършила няколко тежки прегрешения, но въпреки това май се беше озовала в Рая.

Това е чудо, откъдето и да го погледнеш, помисли си тя.

Прозрачните тръбички, прикрепени към дясната й ръка, бяха второто нещо, което забеляза. Раят и съществуването на чудеса моментално се изпариха от главата й.

Третото нещо беше лицето на Джон Пулър, надвесено над нея.

Едва сега се върна обратно на земята. Към живота.

Видя го да изпуска въздишка на облекчение, а след това да посяга с пръсти към очите си, сякаш да избърше нещо.

Сълза, отчете замъгленото й съзнание. Не, това е изключено. Мъжете като Джон Пулър не проливат сълзи. Ако изобщо проливат нещо, то е кръв, а не вода.

Направи опит да се надигне, но той постави ръка върху рамото й.

— Спокойно, Нокс. Доста си пострадала. Докторът казва, че си оцеляла по чудо.

Тя погледна надолу към тялото си. Очите й се изцъклиха. Наистина ли съм тук? Цялата?

Пръстите му успокоително натиснаха рамото й.

— И двете ти ръце са на място, макар че имаш два счупени пръста на лявата, които са обездвижени с шини. На място са и двата ти крака. На главата ти й няма нищо, ако не броим лекото мозъчно сътресение. Много повърхностни рани навсякъде — главно по главата, ръцете и краката, което обяснява и бинтовете. И достатъчно изгубена кръв, за да се наложи да ти преливат.

— Мога ли да движа всичко? — тревожно попита тя.

— Ами опитай.

Тя предпазливо раздвижи ръцете си — първо дясната, а след това и лявата. После помръдна пръсти, включително и онези, които бяха обездвижени с шини. Изчака известно време, изпусна една дълбока въздишка и погледна надолу към краката си. Пулър забеляза как очите й се насълзяват и веднага разбра, че мислите й се връщат към Близкия изток, където краката й бяха сериозно пострадали. Наведе се и внимателно отметна част от чаршафа, който покриваше глезените й. След това хвана един от пръстите и леко го стисна.

— Усещаш ли нещо?

Тя кимна.

— А сега размърдай пръстите си сама.

Тя преглътна, подготви се и започна. Усети ги, видя ги и потъна обратно във възглавницата с едно тихо „благодаря ти, Господи“.

Той придърпа чаршафа върху глезените й.

— Краката ти са добре, Нокс. Тук му е мястото да добавя, че си извадила дяволски късмет.

— Помня, че летях през… стъкла — бавно и уморено промълви тя.

— Избрала си правилния магазин. Стъклото на витрината със сигурност е било твърдо, но в замяна на това си се забила във възглавници и завивки. Това е омекотило удара.

— А Картър? — каза тя.

— Мъртъв е — мрачно отвърна той. — Съливан и шофьорът също. Не е останало много от тях.

— Откога съм тук?

— Докараха те снощи. А сега е късен следобед.

— Предполагам, че ще искат да ме разпитат?

— Естествено. Разрешиха ми да остана при теб, докато се върнеш в съзнание. Местопрестъплението гъмжи от ченгета и федерални агенти. Разполагат с показанията на много очевидци.

— Бас държа, че никой не с видял това, което видях аз.

— Защо не ми разкажеш? — попита Пулър и седна на стола до леглото.

Нокс погледна към стъклената врата на болничната стая, зад която се очертаваха силуетите на униформен полицай, мъж в тъмен костюм и едро военно ченге.

— Не искат да поемат никакви рискове — проследи погледа й Пулър.