Дэвид Балдаччи - Бягството

— А къде беше майка ви?

— Някъде в чужбина. Май в Източна Европа.

— Обадила се е късно вечерта. Което означава, че в Източна Европа е било много рано сутринта.

— Сигурно. Но се обади. Аз пръв чух телефона и дори поговорих с нея.

— След което баща ви е излязъл, така ли?

— Да.

— Защо не е използвал колата си, след като е имал желание да се върне час по-скоро при вас?

— Не успя да я запали. Върна се у дома бесен. Просто си грабна якето и тръгна пеша. Магазинът не беше чак толкова далече.

— Само една кола ли имахте?

— Не, но тази на мама беше на паркинга в службата й. Винаги я оставяше там, когато пътуваше в чужбина.

— Значи той се връща обратно, също пеша. На мястото на инцидента откриват чаша от любимото му кафене, но никакви покупки, направени в магазина. Как ще обясните това?

— Не знам. Казаха ни, че го е блъснала кола.

— Ще ви помоля да ме спрете, ако греша. У мен очевидно говори цинизмът на следователя… — Пулър се поколеба за момент, после започна, подбирайки внимателно думите си. — Вие изглеждате така, сякаш се съмнявате в цялата работа. Прав ли съм?

Дан отново се обърна да го погледне.

— Ако ме питате дали мисля, че майка ми е организирала убийството на татко, отговорът е „да“.

— Това е доста сериозно обвинение.

— Аз съм юрист и отлично знам какво е сериозно обвинение — твърдо отвърна мъжът.

— А кога стигнахте до това заключение? Едва ли веднага, когато сте били още дете.

— Не, това стана по-късно — мрачно се усмихна Дан. — Когато станах циник, също като вас.

— Разбирам — насърчително каза Пулър.

— Нещата не се връзваха. Защо ще му звъни посред нощ и ще го изпраща до магазина? Защо не отложи за по-нормален час? Освен това татко си беше взел един ден отпуск, за да закара сестра ми на лекар. Колата работеше перфектно, след което изведнъж отказа да запали…

— Тоест заключението ви е, че баща ви е бил принуден да отиде пеша до въпросния магазин?

— Да. И точно тогава е блъснат от кола.

— Споделихте ли с някого подозренията си?

— Не.

— Защо?

— Майка ми може да се държи заплашително със зрели хора, да не говорим за малки деца. А когато станах подозрителен, вече нищо не можеше да се направи. Бяха изминали години, доказателствата отдавна бяха изчезнали. Беше безсмислено да повдигам каквито и да било въпроси.

— Баща ви е имал голяма застраховка живот.

— Знам.

— Казахте ли на някого за късното телефонно обаждане на майка ви?

— Никой не ме е питал. Тя се прибра още на следващия ден и пое нещата в свои ръце.

— В смисъл, че ви е забранила да разговаряте с чужди хора? Както на вас, така и на сестра ви?

— Да, малко или много. Освен това ченгетата бяха убедени, че нещата са ясни, и изобщо не разгледаха други версии.

— Ще призная, че вече разговарях с майка ви — рече Пулър. — Тя подхвърли, че е възможно произшествието с баща ви да има някаква връзка с неговите разследвания.

— А каза ли ви, че му е звъняла същата вечер?

— Не.

— Тогава?

— Струва ми се, че не се разбирате с нея.

— Така е. Тя не беше мила и грижовна майка и преди инцидента с татко. Да, беше ни родила, но според мен никога не е имала намерение да бъде истинска майка. Аз бях много близък с татко. След смъртта му ни отгледа баба. По тази причина отдавна нямам нищо общо с майка ми — един факт, който тя приема съвсем нормално.

— А знае ли, че я подозирате?

— Никога не съм й го казвал. Ако трябва да бъда откровен, страхувах се от нея.

— Мисля, че сте постъпили правилно — рече Пулър.

— Дори не бих си помислил, че мога да постъпя по друг начин.

— А допускате ли, че ако тя действително има пръст в смъртта му, го е направила заради парите?

— От време на време татко споменаваше подобно нещо, особено след като пийнеше някоя и друга чашка в кабинета си. Казваше го по-скоро на себе си, а не на мен.

— Какви точно бяха думите му?

— Двамата постоянно се караха. Той седеше в кабинета и си говореше сам.

— По-точно? — настоя Пулър.

— Хващах само откъслечни фрази, които почти нямаха смисъл. Все пак успях да разбера, че един от проблемите му с мама е свързан с нейната работа.

— Знаехте ли за какво става въпрос?

— Знам само, че тя прекара много време в Русия.

— Като част от екипа по преговорите за СТАРТ?

— Мисля, че да, макар да го разбрах доста по-късно. Тя никога не говореше с мен за работата си.

— Защо баща ви е имал проблем с работата й? Тя все пак е помагала в процеса по разоръжаването.