Дэвид Балдаччи - Бягството

— За смъртта на Адам ли? След толкова години?

— Може би ще изскочи нещо, което е свързано със сегашното ми разследване. Предполагам, че не знаеш къде са децата им днес. Чух, че синът им е станал юрист.

— Така е. Всъщност той работи за Бюрото. Явно е пожелал да тръгне по стъпките на баща си. Поне частично…

— Имаш ли координатите му?

— Пред очите ми са. Но ще ти ги предоставя при условие, че някой ден ще ми разкажеш за какво, по дяволите, става въпрос.

— Обещавам. Благодаря ти.

Пулър си записа информацията и прекъсна връзката. После набра номера на Дан Ренълдс, който работеше в централния офис на ФБР във Вашингтон. Представи се и обясни причината за обаждането си. Очакваше, че младежът или ще го затрупа с въпроси, или ще му затвори.

Но Ренълдс го изненада.

— След двайсетина минути мога да се срещна с вас в „Дънкин Донътс“, който се намира точно срещу офиса — обяви той.

Изненадан от предложението, Пулър побърза да се съгласи и тръгна към колата си. По пътя към паркинга успя да напише есемес до Нокс, в който обясняваше какво се е случило.

Заведението беше доста оживено, но Пулър нямаше проблем да открие Дан Ренълдс, който поразително приличаше на майка си не само по чертите на лицето, но и по изправената стойка. Представи му се, взеха си кафе и излязоха да седнат на една от масите на тротоара.

Освен стойката и чертите Дан Ренълдс беше наследил от майка си и проницателния й поглед.

— Защо един агент на ОКР проявява интерес към смъртта на баща ми след толкова много години? — попита той. — Татко никога не е служил в армията.

— Защото е възможно да има връзка с друг случай, който е от военен характер.

— Бихте ли ми обяснили по-точно?

— Бивш колега на майка ви беше убит на Юниън Стейшън — отвърна след кратко замисляне Пулър.

— Найлс Робинсън.

— Точно така.

— Това ли е случаят? Но и Робинсън не беше военен.

— Вярно, но беше дал показания срещу човек под пагон.

Дан се вторачи в лицето на Пулър.

— Какво общо има това със смъртта на баща ми?

— Нямам представа — призна Пулър. — Затова ходя и разпитвам с надеждата да открия някаква улика. — Замълча за момент, после небрежно добави: — Предполагам, че бих могъл да разговарям и с майка ви…

Ръката на Дан решително разсече въздуха.

— На ваше място не бих си губил времето с нея.

— Защо? Тя работи в района.

— В АОЗС — каза мъжът. — Но няма да научите от нея нищо.

— Не разбирам. Все пак става въпрос за нейния съпруг.

— И какво от това?

Пулър леко се приведе напред.

— Много искам да разбера какво точно ми казвате — тихо, но твърдо рече той.

Дан насочи поглед към преминаващите коли.

— Бях на единайсет, когато татко загина. А сестра ми на девет.

— Трябва да ви е било ужасно трудно.

— Истински ад. Татко отскочи до магазина и не се върна повече.

— До любимото му кафене.

— Не, той отиде до магазина да купи някои неща — каза Дан.

— Но нали са открили чаша от кафенето близо до тялото му? Поне така разбрах.

— Не знам такова нещо. Той отиде до магазина. Обикновено не ни оставяше сами, но майка ми се обади.

— И какво му каза?

— Да отиде да купи разни неща от магазина, които ни трябвали. Поне по думите на татко. Не беше никак щастлив, защото, както вече споменах, не обичаше да ни оставя сами. Но тя си беше такава…

— Каква?

— Винаги получаваше това, което иска. Татко беше твърд човек и добър федерален агент. Но пред майка ми сякаш се смаляваше. Мисля, че се страхуваше от нея.

— Доколкото ми е известно, тя е била отличен стрелец.

— О, нейните пистолети! — с отвращение каза Дан. — Адски се гордееше с тях. Обичаше ги повече от нас. Един ден, когато бях на седем, влязох в „стаята с трофеите“ и обърнах всичко наопаки. Исках да привлека вниманието й, нищо повече. Бях сигурен, че ще ме пребие, но за мой късмет татко си беше у дома.

— Излиза, че е неуравновесена — поклати глава Пулър. — Цяло чудо е, че е издържала на детектора на лъжата, за да получи достъп до поверителна информация.

— Джекил и Хайд, господин Пулър. Умееше да сменя ролите, както си пожелае. Това, което се случваше у дома, беше съвсем друга работа. Никога не сте виждали по-добра актриса от майка ми. Мерил Стрийп е нищо в сравнение с нея.

Преди да отговори, Пулър прехвърли някои конкретни въпроси в главата си.

— В онази вечер баща ви е можел да ви вземе със себе си в магазина, нали? — попита той.

— Не. Същото лято сестра ми си беше счупила крака и беше в гипс. Всъщност тя вече спеше, когато майка ми се обади. Татко за нищо на света не би я оставил сама и по тази причина не ме взе със себе си.