Дэвид Балдаччи - Бягството

Втората част беше колкото изненадваща, толкова и интригуваща: Много важно е и участието на Ренълдс в преговорите за съкращаване на ядрените оръжия. При нашата „среща“ тя го спомена, но аз не обърнах нужното внимание. Направих го едва сега, след като тя го е казала и на теб. Опитай се да разбереш каквото можеш, защото вероятно има пряка връзка със сегашното й назначение. Тоест контактите на високо ниво, които търсим.

Преди да изтрие съобщението, Пулър остана известно време с втренчен поглед върху втората му част. Добре разбираше какво иска да каже брат му. Ако Ренълдс е шпионин, задачите й през годините със сигурност не са били еднократни. Всеки шпионин се стреми да проникне там, където пораженията от предателската му дейност ще са най-големи.

Същевременно съзнаваше, че Ренълдс не е могла да действа сама. Зад нея би трябвало да стои личност с достатъчно авторитет и власт. А такива личности не бяха много.

Твърде възможно беше Донован Картър да е един от тях.

На снощната среща в бара шефът на АОЗС ги бе изслушал, за да разбере какво знаят. А след това бе запознал Ренълдс, за да се подготви за днешната среща с тях. Въпреки че финансовото й състояние беше изяснено, Пулър продължаваше да мисли, че тази жена лъже.

Написа кратък отговор на брат си и прибра телефона. Трябваше да се залавя за работа.

Първата задача щеше да бъде покойният бригаден генерал Тим Дофри.

След многобройни телефонни разговори, интернет проучвания и едно кратко отскачане до базата на ВВС в Болинг Пулър успя да събере изобилие от материали, свързани с убития генерал. В момента седеше във фоайето на хотел „Дабълю“ и преглеждаше записките си. Все още не се беше чул с Нокс, но очакваше, че тя всеки момент ще се появи.

Кариерата на Дофри се беше развивала по доказаната формула — упорит труд, изпълняване на всички изисквания за повишение, постоянство в търсенето на шансове за реализация. В това отношение той по нищо не се беше различавал от хилядите мъже и жени, които правят същото. Но неговите качества и умения не бяха свързани с бойното поле, а с технологиите. Поне такова беше убеждението на много от колегите му в Пентагона. Те бяха категорични, че Дофри е бил харесван от всички, а смъртта му е огромна загуба за отбраната на страната.

Пулър систематизира всичко това и го изпрати на брат си.

След това се зае с мъртвия съпруг на Ренълдс. Изрови в интернет куп материали, свързани с неговата смърт. Адам Ренълдс беше работил във вашингтонското оперативно бюро и още ненавършил трийсет години, беше блъснат и убит на място от кола в близост до дома си.

Пулър се свърза със свой познат в оперативното бюро, който добре си спомняше случая и преди години дори беше работил с Адам. Оказа се, че съпругът на Сюзан е бил сред малцината агенти на ФБР, застигнати от насилствена смърт, макар и не при изпълнение на служебните си задължения.

— Прибирал се е пеша от кафенето в близкия мол — уточни неговият контакт.

— Откъде знаеш?

— Доколкото си спомням, открили са чашата му от кафе на три-четири метра от тялото. Впоследствие един от сервитьорите е казал, че го е видял да влиза.

— Къде точно се е случило това?

— В Бърк, Вирджиния. Съпругата му каза, че често се отбивал там. Адам обичаше кафето, като повечето от нас.

— Тя била ли си е вкъщи по време на инцидента?

— Не. Била е в чужбина, не помня къде. Тя също работеше за армията.

— Но по онова време децата им са били малки — отбеляза Пулър. — На кого са ги оставяли?

— Не мога да ти кажа. Може би са били достатъчно пораснали, за да останат за няколко минути сами. Знаеш, че в онези години нещата бяха различни. Всеки можеше да остави децата си за известно време без надзор, без да го хулят във Фейсбук.

— Не са открили шофьора, така ли?

— Не. Било е доста късно вечерта. Ударен е на място, където няма къщи. Никой нищо не е видял.

— Ти помисли ли си, че може да е бил предварително избрана мишена? За нещо, свързано с работата му?

— Винаги допускаме подобна възможност. Но официалното заключение беше, че е бил блъснат от пиян шофьор, който е избягал. Жалко, защото Адам беше добро момче.

— Имаше ли щастлив брак? Знаеш ли нещо повече за личния му живот?

— Мисля, че бракът му беше като всеки друг. Но ние с него не бяхме близки приятели. Виждал съм жена му няколко пъти, стори ми се нормална. Според Адам тя постоянно пътувала. Защо питаш?

— Без причина. Просто изяснявам някои неща.