Дэвид Балдаччи - Бягството

Нокс спря и Пулър беше принуден да направи същото.

— Седатив? — вдигна вежди тя. — Но защо никой нищо не споменава за него?

— Забравили са за токсикологичния тест в момента, в който е станало ясно, че няма отрова. Но аз съм от хората, които обичат да четат нещата докрай.

— Но защо седатив?

— Вероятно това е дело на брат ми.

— Защо? Нали е искал тя да проговори?

— За да може да изчезне след края на разговора.

— Защо й е трябвало да лъже, след като знае, че са й взели кръвна проба?

— Защото не е толкова умна, колкото си въобразява. Според мен не е обмислила версията си както трябва. Може би защото е заслепена от омраза към брат ми и на всяка цена иска да го натопи. На два пъти го нарече страхливец. Освен това знаеше, че ти си претърсила рафтовете и си открила пистолета между книгите. Затова и го спомена. Добрите лъжци винаги използват част от истината, за да придадат повече достоверност на думите си.

— Но това означава, че тя е лъгала за… буквално за всичко.

— Дори за миг не съм се съмнявал в това — отвърна Пулър.

Двама униформени охранители ги спряха малко преди да стигнат до изхода на сградата.

— Господин Пулър? Агент Нокс? — попита единият от тях с нашивки на сержант върху камуфлажната униформа.

— Да?

— Господин Картър желае да ви види.

Донован Картър ги очакваше в малката заседателна зала, свързана с кабинета му. С него имаше още един човек — на средна възраст, с гъста руса коса и пронизващи зелени очи. Подобно на Картър, той също носеше тъмносин костюм с бяла риза и раирана вратовръзка в убити тонове.

— Това е Блеър Съливан — представи го Картър. — Началник на нашия отдел за вътрешна сигурност.

Мъжът кимна, но запази мълчание.

— След снощния ни разговор… — започна Картър и млъкна, забелязан предупредителния поглед на Пулър. — Всичко е наред, господин Пулър. Включих господин Съливан в кръга на посветените, защото само той може да проследи нещата, които ме интересуват.

Съливан скръсти ръце пред гърдите си и направи всичко възможно да не гледа новодошлите.

Картър разгърна папката, която лежеше на бюрото му.

— Да започнем с финансовото състояние на Сюзан Ренълдс. Не знаех, че съпругът й е бил агент на ФБР, убит преди много години.

— Според нея го е блъснала кола — каза Пулър. — Убиецът така и не бил открит.

Картър погледна към Съливан, който пое нещата в свои ръце.

— Адам Ренълдс е имал застраховка живот за два милиона долара — обяви той.

— Защо толкова голяма? — вдигна вежди Пулър.

— Бил е агент на ФБР, имали са две малки деца. Подобна застраховка е имала и госпожа Ренълдс, тъй като често е пътувала извън страната по задачи на правителството. Вноските са били плащани редовно. Госпожа Ренълдс е получила парите от застраховката на мъжа си, с част от които е платила някои свои дългове, а останалите е инвестирала на името на децата. При това толкова добре, че самият аз бих потърсил финансови съвети от нея. Излишно е да добавям, че с течение на годините тези пари непрекъснато са се увеличавали.

Човекът млъкна и погледна Пулър.

— А картината на Хуан Миро в библиотеката й? — попита Нокс.

— Наистина е Миро, но част от ограничена серия подписани литографии. Разбира се, аз не бих могъл да си я позволя, но госпожа Ренълдс я е купила доста изгодно преди години. Въпросната покупка е надлежно отразена в данъчната й декларация.

— Извинявам се, че по време на разговора ни снощи нямах понятие за всичко това — обади се Картър.

— Вие ръководите организация с хиляди служители, сър — рече Съливан. — Няма как да сте запознат в детайли с финансовото състояние на всеки един от тях. Това е моя работа.

— А Найлс Робинсън?

— Той не е служител на АОЗС — отсече Съливан. — Господин Картър ме запозна с вашите съмнения, но според мен трябва да проверите в последната му месторабота. — Кратка пауза, после: — Господин Картър сподели с мен това, което сте му казали за него. Аз също съм баща на дете със сериозни здравословни проблеми и мога да ви уверя, че всеки родител би направил всичко възможно за здравето на детето си. Няма да се изненадам, ако се окаже, че господин Робинсън е теглил всевъзможни кредити, за да спаси детето си. И тук трябва да добавя, че съм отвратен от вашето прибързано заключение, че човек може да предаде родината си по такъв начин.

— Аз не правя прибързани заключения, господин Съливан — отговори Пулър. — Аз разследвам нещата.

— Добре, разследвайте ги, но в друга посока. Сюзан Ренълдс е уважаван член на нашия екип и, доколкото успях да установя, без никакви петна в биографията. — Съливан направи поредната пауза. — Но вашият брат едва ли може да каже същото за себе си, нали? Интересно е как обвинявате в държавна измяна наш колега, докато собствената ви плът и кръв не само е избягал от затвора, но е извършил и убийство! Не ви ли е срам? — При тези думи той се надигна и сякаш се готвеше да нападне Пулър, независимо, че той тежеше с трийсет килограма повече от него и беше една педя по-висок.