Дэвид Балдаччи - Бягството

— Дръж се прилично, Съливан! — рязко каза Картър.

Съливан се тръшна на стола, скръсти ръце пред гърдите си и погледна встрани.

— Извинявам се за думите и поведението на колегата си — каза Картър. — Не бива да даваме воля на емоциите си. — Той извърна глава към подчинения си и избоботи: — По-късно ще се разправяме. — После отново погледна към Пулър. — Същевременно трябва да призная, че намирам за напълно приемливи заключенията му относно Сюзан Ренълдс. При нея всичко изглежда наред и аз лично се уверих в това.

— В такъв случай можем само да ви благодарим, сър — обяви Нокс, надигна се и подръпна ръкава на Пулър.

Той обаче остана на мястото си, вперил очи в Съливан, който в крайна сметка се принуди да погледне в неговата посока, но веднага отмести очи.

Напуснаха кабинета на Картър и бяха изпратени до изхода.

— Първо Ренълдс, а сега и това! — мрачно каза Нокс, когато се озоваха под открито небе. — Мислиш ли, че Съливан също е замесен? Държеше се като психар!

Пулър поклати глава и извади ключовете на колата.

— Не, надникнал е в досието и е открил каквото му трябва. Ако действително има болно дете, със сигурност ме мисли за мръсник. Разбирам и отношението му към брат ми.

— А Картър? — попита тя.

— Не знам, Нокс — отвърна с известно закъснение Пулър.

— Ще ти кажа само едно — процеди тя. — Миро в библиотеката й не е никаква литография, а стопроцентов оригинал!

— Бъди сигурна, че вече го няма, оригинал или не…

— Предполагам — мрачно се съгласи Нокс.

— Но въпреки всичко съм принуден да призная, че сбърках за Ренълдс.

— Какво?! Нима вече мислиш, че е невинна?

— Не, мисля, че тя е много по-опасна и по-умна, отколкото допусках. Току-що ми нанесе здрав ритник в задника.

— Тя излъга за брат ти, а кръвната й проба е показала наличието на приспивателно. Изобщо не е стигнала до пистолета, за да го изплаши. На по-късен етап бихме могли да използваме това срещу нея.

— Бъди сигурна, че и за него има готово обяснение, Нокс — поклати глава Пулър.

— Предполагам, че си прав. Но не можем да я оставим да победи!

— Няма да победи, но и на нас няма да ни е лесно.

— Ех, ако разполагахме с нещо срещу нея! — гневно възкликна Нокс и погледна партньора си, който очевидно не я слушаше. — За какво си се замислил?

— Май съм пропуснал нещо — отвърна той.

— Какво си пропуснал? Къде?

— Тъкмо там е работата, че не знам къде. Но нещо ми остана неизяснено… Просто не знам какво.

— Е, това характеризира цялото ни разследване, нали? — мрачно изсумтя тя. — Просто не знаем.

Разделиха се пред централата на Управлението за разузнаване и сигурност, намираща се във Форт Белвоа. Нокс обяви, че има доста несвършена работа там. По-късно щяха да се срещнат в хотела й.

Преди да потегли обратно към Куонтико, Пулър се отби в едно кафене и измъкна телефона, който си беше купил наскоро. Друг, абсолютно същия, беше дал на брат си. Поръча си кафе, набра едно дълго текстово съобщение и натисна бутона за изпращане.

Дойде време да проверим доколко неразбиваем е шифърът на Боби, помисли си той. Всъщност беше убеден, че всичко ще е наред, тъй като имаше пълно доверие в техническите умения на брат си.

Новият телефон изпиука, преди да влезе в жилищния комплекс. Той паркира и го извади. Отговорът на брат му се оказа не по-малко дълъг от неговия есемес. Той побърза да се прибере в апартамента, където извади химикалка и хартия. Дешифрирането му отне около трийсет минути.

Брат му беше измислил този шифър още когато бяха момчета. Той се базираше върху концепцията за гъвкав код за еднократно ползване, за който беше чел, но с тази разлика, че неговият можеше да се използва многократно.

Беше наистина непробиваем, тъй като заместващият шифър се базираше на една измислена от Робърт история, която дълго време набиваше в главата на Джон, дума по дума. В резултат Пулър я запомни толкова добре, че нямаше никакви проблеми да я извика в съзнанието си дори след толкова години. Никой не беше в състояние да разбие кода, без да знае тази история до последния детайл.

В своя есемес Джон беше докладвал за резултата от срещите им с Ренълдс, Картър и Съливан, плюс фактите около финансовото състояние на Ренълдс. Дешифрираното съобщение на Робърт беше сбито и ясно: Прикрила е следите си много добре. Проучи обстоятелствата около смъртта на съпруга й, доколкото това е възможно. Фактът, че е бил агент на ФБР, ми се струва доста интригуващ. Тя не го е споменавала нито пред мен, нито пред някой друг от общите ни познати. Колкото повече вниквам във враждебността й към мен, толкова повече нараства убеждението ми, че именно тя е човекът, за когото Найлс Робинсън намекна при последния ни телефонен разговор. Мисля, че завистта не е била водещ мотив. Целта е била на моето място да бъде назначен Тим Дофри. Налага се да го проучиш много подробно. Постарай се да разбереш всичко, което е свързано с кариерата му. Наистина всичко, Джон.