Дэвид Балдаччи - Бягството

— Просто го прочети.

Робърт се подчини. На лицето му беше изписано любопитство. Писмото беше сравнително кратко, но пет минути по-късно той продължаваше да чете. Явно го препрочиташе.

Накрая вдигна глава и върна телефона на брат си.

— Ето защо са променили обвинението от шпионаж в държавна измяна — каза Пулър, наблюдавайки го внимателно.

— Това е разликата между живота и смъртта — глухо отвърна Робърт. Изглеждаше така, сякаш енергията внезапно беше напуснала тялото му. — Никой не ми е казвал за съществуването на подобно писмо.

— Аз научих за него съвсем скоро.

Пулър сведе очи към дисплея. Писмото на баща му беше необикновено. Внезапно изпита желанието да го прочете още веднъж, след като брат му вече се беше запознал с него. Беше длъжен да го направи заради двамата си най-близки хора на света.

Прочисти гърлото си и започна:

— „Аз имах честта да служа на родината си четири десетилетия. Хората, които мислят, че ме познават, вероятно са убедени, че за мен това е било най-важното нещо на света. Но грешат. Венецът на живота ми беше и винаги ще бъде отглеждането на двамата ми синове, които са изключителни хора. Разбира се, Бог отдавна ни е показал, че това е най-висшата цел на всеки човек. Аз отсъствах от много важни събития в техния живот, но ги обичам повече от всичко, което съм имал. Това е причината днес да се обърна към вас, господа. Не като човек, който вижда как се разрушава кариерата на мъж в разцвета на силите му, а като баща на един млад човек с необикновен ум, мил и изключително добросърдечен, човек, който без никакво съмнение е невинен по всички обвинения, които сте му повдигнали. Надявам се, че времето ще потвърди правотата на тези думи. И ако Бог е милостив, аз ще дочакам неговата невинност да се докаже с всичките си останали сили и обичта, която изпитвам към първородния ми син майор Робърт У. Пулър.“

Джон млъкна, усетил как гласът му пресеква. Престана да чете и вдигна глава.

Робърт понечи да каже нещо, но после опря лакти на коленете си и наведе глава.

Джон се премести до него и го прегърна през раменете.

Дълго останаха така. Двама едри, силни и смели мъже, изведнъж превърнали се в малки момчета, разтърсени от милите думи на един старец, които, за съжаление, бяха дошли твърде късно.

На следващата сутрин Пулър се срещна с Нокс във фоайето на хотел „Дабълю“. Тя веднага забеляза промяната в него въпреки усилията му да се държи нормално.

— Какво ти е?

— Снощи не можах да спя — каза той.

— Добре дошъл в клуба. Откакто те срещнах, не съм спала като хората една нощ.

Излязоха навън и се насочиха към колата му. Въздухът беше изненадващо хладен и свеж, подухваше лек вятър.

— А докато будува, замисли ли се малко повече над разговора ни с Донован Картър? — попита тя.

— Той ни даде повод да се върнем за още една среща с Ренълдс.

— Заради посещението на брат ти в дома й?

— Именно.

— По това време тя трябва да е на работното си място.

— Което е в Министерството на отбраната, а аз съм военен следовател. Нищо не ми пречи да я разпитам в службата й.

— Какво ще я питаш?

— Ще я накарам да ми разкаже за сблъсъка си с Боби. Искам да я наблюдавам, докато отговаря на въпросите ми.

— Езикът на тялото, а?

— Той често предлага повече, отколкото заподозреният иска да каже.

Предупредена по телефона, Сюзан Ренълдс ги посрещна в кабинета си — едно скромно по размери помещение, което изглеждаше едновременно претъпкано и подредено.

Изражението й беше спокойно. Покани ги да седнат, настани се срещу тях и зачака.

Пулър огледа кабинета, но не видя нищо, което да не е свързано с пряката й работа. Тази жена нямаше дори саксии.

Очите им се срещнаха. По всичко личеше, че Ренълдс знае какво ще последва.

— Обичам да разделям нещата — рече тя. — Професионалните от личните.

— Разбирам — каза той и посочи една снимка на по-младата Ренълдс, единствена жена в дълга редица от мъже на някаква писта. — Това ми се струва интересно.

Тя се обърна да погледне.

— През деветдесетте бях част от проучвателния екип за споразумението СТАРТ, когато ние и руснаците взаимно брояхме и редуцирахме ядрените си оръжия. Както се вижда на снимката, бях единствената жена в изцяло мъжко обкръжение, при това най-младата. Това беше голямо постижение, но работих за него много упорито.

— Интересно ли беше? — попита Нокс.

— Да, въпреки че до седем вечерта руснаците вече бяха изпили такова количество водка, което се равнява на водоизместимостта на самолетоносач. Затова не съм сигурна доколко точно беше преброяването. Но аз не близвах нито капка.