Дэвид Балдаччи - Бягството

— С нож може да те ликвидира безшумно, докато един изстрел би привлякъл цял куп военни ченгета — отбеляза Джон.

— Да — каза Робърт. — А и намушкването може да бъде приписано на друг затворник, който ми има зъб и разполага с някакво ръчно направено острие. Вероятно това щеше да е обяснението, като открият трупа ми. Никой не би заподозрял човек от военната полиция.

— Сигурен съм, че точно на това са разчитали — каза Джон.

— Не лежах на пода, ръцете ми не бяха на тила. Бях заел позиция зад вратата. Успях да го обезоръжа, а той започна да крещи на украински. Бях сигурен, че иска да ме убие, и по тази причина го ликвидирах.

— Като си му строшил врата, нали? Поне такова беше впечатлението ми, след като прегледах доклада от аутопсията.

— Ти ме научи на тази хватка — каза Робърт. — За което ти благодаря.

— А след това си облякъл униформата му и си се измъкнал.

— За късмет, той беше горе-долу с моя ръст.

— Значи си се върнал в Левънуърт с един от камионите, а после си изчезнал. Но как успя да се преобразиш по такъв начин?

Робърт се усмихна и докосна носа си.

— Още с преместването си в Канзас наех един склад под фалшиво име. На същото име си открих банкова сметка и кредитни карти, а след това оборудвах склада с някои неща.

— Но защо? Едва ли си очаквал, че ще те арестуват и пратят в затвора, за да избягаш от там?

— Дори през ум не ми е минавало. Но по време на службата ми в СТРАТКОМ често се дегизирах и ходех да проверявам инкогнито кръчмите и баровете около базата.

— Защо?

— Малко след като постъпих там, открих, че хората не са толкова мълчаливи, колкото би трябвало да бъдат. Класифицирана информация се търкаляше по места, където това беше недопустимо. По моя инициатива разбихме цяла организация от хора, които обикаляха кръчмите и се присламчваха към пияни войници и цивилни служители на СТРАТКОМ. Целта им беше да се сдобият с информация за продажба или рекет.

— И никой не те разпозна, така ли?

— Това би компрометирало целите ми. Опитът ми в тази насока ми послужи добре, след като избягах от ФВЗ. Успях да променя външността си, да се въоръжа и да използвам подходяща екипировка, да разполагам с пари и кредитна карта. Казано иначе, да бъда свободен.

— А с какво се занимаваше след бягството си?

— Опитвах се да разбера кой ме е натопил. — Робърт млъкна за момент и се втренчи в лицето на брат си. — Признавам, че бях шокиран, когато разбрах, че са поверили разследването точно на теб.

— Генерал Арън Райнхарт, един мъж от Съвета за национална сигурност, който се казва Джеймс Шиндлър, и Дофри. Те уредиха нещата.

— Познавам Райнхарт, чувал съм за Шиндлър, но никога не съм виждал Дофри — каза Робърт. — Каква е била целта им?

— Не знам. Една моя приятелка от военната прокуратура твърди, че в този сценарий не вижда нищо хубаво за мен.

— И е права.

— А ти следиш Картър, защото го подозираш ли?

— Ренълдс работи в Центъра за контрол на ОМУ, ръководен от него. Дофри също е работил с него в РНП. Не успях да разбера дали той е лицето, за което спомена Робинсън, но реших, че не е зле да опитам. Не успях да открия кой знае какво срещу този мръсник и затова реших да ги проверя всичките, докато попадна на когото трябва.

— Дали става въпрос само за пари? За Ренълдс определено е така.

— Тя има картина на Миро в скромната си къщичка — рече Робърт.

— Така каза и Нокс.

— Струва поне няколко милиона долара, а това е достатъчно основание за СТРАТКОМ да започне внезапни обиски в домовете на всички свои служители на отговорни постове. Понякога става така, че заради дърветата не виждаме гората. Но според мен не всички в конспирацията са го правили за пари.

— А за какво тогава? Ако са предатели, със сигурност търгуват с тайни.

— Може би. Но въпреки това мисля, че има и нещо повече.

Пулър се замисли върху думите му.

— Между другото, успях да разбера как Ренълдс е пъхнала онзи диск в джоба ти — каза той.

— Как?

— Баща й е бил илюзионист, а тя му е асистирала. Убеден съм, че пръстите й са много ловки.

— Сигурно си прав.

Братята се спогледаха.

— А сега какво? — попита Джон.

— Разкажи ми какво друго си разкрил — каза Робърт. — Сигурен съм, че е много.

Джон се подчини. Съвсем ясно усещаше, че умът на брат му работи на пълни обороти — възприема фактите и ги складира в различните ниши на паметта.

— А ти докъде стигна? — попита той.

Робърт му обясни.

— Значи мислиш, че става въпрос за заговор?