Дэвид Балдаччи - Бягството

— А Дофри имал ли е достъп до всичко това?

— Малко или много, да.

— След което беше убит — отбеляза Пулър.

— Когато вече беше напуснал РНП — уточни Картър.

— Но той е бил прехвърлен в друго подразделение на СТРАТКОМ, нали? — попита Нокс. — В кое по-точно?

— Кибер командването на Съединените щати.

— Още една гореща точка — каза Пулър. — А как беше оценена работата му в РНП?

— Лично аз го намирах за изключително талантлив, трудолюбив и амбициозен.

— Колко амбициозен? — бързо вметна Пулър.

— Амбициозни са всички офицери, които търсят реализация в кариерата си. Добре знаете това.

— Не говоря за медали и повече звезди на пагона.

— А за какво тогава?

— Сюзан Ренълдс живее в къща за повече от един милион долара — намеси се Нокс. — Кара кола за седемдесет хиляди, носи обувки „Прада“. В библиотеката й има оригинална картина на Хуан Миро, която не би могла да купи дори с двайсетгодишната си заплата.

Пулър я стрелна с поглед. Не му беше споменавала нищо нито за „Прада“, нито за картината.

— Аз съм жена, Пулър — каза тя, забелязала изражението му. — Обръщам внимание на обувките и чантите, въпреки че нося пистолет и умея да ритам задници. А в картината се загледах, тъй като учих история на изкуството в „Амхърст“.

— Хуан Миро? — погледна я с недоумение той.

— Испанец, роден в Барселона. Умрял преди десетилетия.

— Прочут художник, така ли?

— Ще ти го кажа по друг начин. Преди две години една от картините му беше продадена за близо четирийсет милиона на търг на „Сотбис“ в Лондон. Да, би могло да се каже, че е прочут.

— Мамка му! — изруга Пулър.

Картър изглеждаше заинтригуван.

— Никога не съм ходил в дома й и изобщо не знам каква кола кара — призна той. — А ако трябва да бъда честен, не бих разпознал обувка „Прада“, дори някой да ме удари по главата с нея.

— Фактът обаче си остава: тази жена живее много по-нашироко, отколкото позволяват доходите й. Откъде идват средствата? Има и още нещо — тя отива да работи в РНП едновременно с Дофри. В момента е в Центъра за контрол на ОМУ, докато Дофри остава в кибер командването. Светът на разузнаването е много преплетен, какъвто винаги е бил.

— Вярно е. Като казахте, че работят заедно, имахте предвид работа като шпиони?

— Шпиони, къртици — все тая. Но със сигурност са имали какво да продават, нали?

— Разбира се. Точно по тази причина сме създали цяла система за проверка, правила за достъп и периодично подлагане на тестове с детектор на лъжата. Всеки от нашите служители се наблюдава отблизо.

— Но въпреки това нямате понятие от финансовото положение на Ренълдс — остро каза Нокс.

Картър се облегна назад.

Изражението му все още беше скептично, но не чак толкова.

— И така, колко амбициозен е бил Дофри? — поде на свой ред Пулър. — Не за звезди на пагона, а за пари. Някой да го е проверявал напоследък? А освен Ренълдс имаме и Ленора Макри, капитан в Левънуърт, но със сметка на Каймановите острови под чуждо име. Питам се колко ли може да изкара един бригаден генерал?

Картър посегна към чашата си, но после я остави, без да отпие.

— Спомням си, че веднъж Дофри ми спомена за намеренията си да напусне армията — каза той. — Колебаел се дали да открие своя консултантска фирма, или да стане държавен изпълнител към Министерството на отбраната.

— Отличен начин за пране на парите, които са му плащали под масата. Скрива ги зад консултантски договори и наема счетоводна фирма, която прави всичко законно.

— Дадохте ми доста храна за размисъл — призна Картър. — Но Дофри и Ренълдс шпиони?

— Ами Робинсън? — попита Пулър.

— Какво за него?

— Преди брат ми да влезе в затвора, синът му е бил тежко болен. Здравната му застраховка не е покривала разходите по експериментално лечение в чужбина и това обричало момчето на смърт. Но веднага след като брат ми попада зад решетките, детето е изпратено в Германия. Лечението се оказва успешно и в момента то е живо и здраво. А цената на процедурите е седемцифрена сума.

— Защо не споменахте за това по време на вечерята? — рязко попита Картър.

— Споменавам го сега.

— Значи на Робинсън е било платено, за да излъже?

— Да. Но това не е всичко. Вие получавате информация, че брат ми е посетил Ренълдс. Тук възниква въпросът защо е рискувал? Да й отмъсти за показанията срещу себе си? Защо не я е убил, ако наистина е така? Защо я оставя жива, давайки й възможност да уведоми властите, че той все още се намира в района? Какво е един труп повече, ако действително е убиец?