Дэвид Балдаччи - Бягството

— Кога научихте това?

— Едва днес.

— Споделихте ли го с някого?

— Да. Със съответните власти, които издирват Робърт.

— Това включва и мен.

— Затова ви го казвам.

— Ренълдс твърди, че той се е опитал да измъкне признание, така ли?

— Да. Вероятно я е записвал с цел да я изнудва. Но дори и да е признала нещо, то е било просто защото се е страхувала за живота си.

Пулър понечи да каже нещо, но Нокс го изпревари.

— Какво точно му е признала?

— Нещо, което е искал да чуе. Все пак той е осъден престъпник, който е убил човек, за да избяга от затвора. Със сигурност е била много уплашена. В момента сме поставили охрана в дома й.

Пулър се обърна към останалата част от компанията.

— А вие двамата знаехте ли нещо за това?

— Донован ни информира малко преди да се появите — каза Шиндлър. — Това едва ли е поведение на невинен човек.

— Ако е истина — вметна Пулър.

— За какво й е да си измисля подобни неща? — намръщено попита Картър. — Те биха я замесили в бъркотия, с която няма нищо общо. Няма мотиви да ни лъже.

— Ако си затваряме очите, няма да има мотиви — отвърна Пулър. — Знам това от опит.

— А моят опит ми казва да приемам нещата такива, каквито са, господин Пулър — сухо каза Картър. — За разлика от вашия брат госпожа Ренълдс е далеч по-надежден свидетел. Тя е ценен кадър, отдала много години от живота си в служба на родината.

— Само напомням, че все още не разполагаме с всички факти.

— Пристрастието към каузата на брат ви е съвсем естествено — рече Картър и погледна Райнхарт и Шиндлър. — Лично аз не мога да разбера защо изобщо са ви поверили това разследване.

— Ние го помолихме, Донован — сковано отвърна Райнхарт.

— Той познава брат си като никой друг и има голям опит като следовател — добави Шиндлър. — Мислехме, че шансовете му да го открие са по-големи от тези на всички останали.

— Но това не се случи, нали? — контрира Картър.

— Няма и седмица, откакто съм поел случая — обади се Пулър, макар да имаше чувството, че работи по него цяла година.

— И други хора издирват Робърт Пулър — добави Райнхарт.

— Е, предполагам, че знаете какво правите — промърмори Картър.

Вечерята премина в почти пълно мълчание. След като им поднесоха кафето и чаша портвайн за Райнхарт, Пулър хвърли поглед към Нокс и се обърна към тримата мъже.

— Научихме, че по време на процеса брат ми е получил едно заплашително писмо. В него са го предупредили, че ако не бъде осъден, ще пострадаме аз и баща ми.

Той погледна един по един Райнхарт, Шиндлър и Картър, надявайки се на някаква реакция. Но остана разочарован, тъй като никой от тримата не показа изненада.

— Знаем, Пулър — отвърна Райнхарт.

— Но аз имам информация, че не е било показвано на никого.

— Дори за миг не бива да допускаш, че разчитаме единствено на теб за това разследване — обади се Шиндлър.

— Вече разговаряхме с прокурора и адвоката по делото. А също така и със съдията. Между другото, именно Дъг Флетчър ни каза за писмото — добави Райнхарт.

— Аз го разпитах, но той не призна, че се е срещал с вас.

— Моите хора го бяха предупредили. Макар че вече е извън армията, той знае как да изпълнява заповед.

— А защо беше толкова важно да скриете писмото от мен? — попита Пулър.

— Това не беше задължително. Не знаех, че ще разговаряш с него, но за всеки случай приложихме принципа „знае само онзи, който трябва да знае“.

— Какво мислите за това писмо?

— За Робърт не би представлявало трудност да го напише сам. Точно по тази причина то не е било представено като доказателство.

— Не е точно така. Не е било представено, защото брат ми не е позволил. Да разбирам ли, че Флетчър не ви е казал това?

— Какво значение има? Дори и да е било представено, никой не би могъл да определи неговата автентичност.

— Тъкмо в това е работата. Брат ми трябва да е бил наясно с това. Защо тогава изобщо да го пише? Писмото не би му помогнало с нищо.

— Няма как да си сигурен в това — обади се Шиндлър. — Може би е променил намерението си, след като го е написал, и в крайна сметка е решил да не го използва. Може би е очаквал, че то ще има известна тежест при обжалването. Не знам, не съм юрист. Но при всички случаи брат ти е гений, Пулър. А гениите понякога вършат ирационални неща. Може би е изпитвал чувство на вина и е написал писмото с идеята да оправи нещата поне в съзнанието си.

— Моят брат няма нищо общо с лудите гении — каза Пулър. — Той е точно толкова прагматичен, колкото съм и аз.