Дэвид Балдаччи - Бягството

— След десетина минути сме там — каза той.

— Не те разбирам, Пулър.

— Не беше болна, нямаше дори настинка. Гласът ти беше нормален, по пътя към Вашингтон не кашля и не киха. В един момент включих климатика, но ти дори не потръпна. Освен това и аз съм алергичен към полени, но не усетих във въздуха дори следа от тях.

— Тоест?

— Лицето и очите ти бяха зачервени по други причини — най-вероятно плач. Пак ще повторя, че не те познавам чак толкова добре, но след като си рухнала, причината за това трябва да е сериозна. И вероятно ще се стовари върху мен. Ако бъркам, спокойно можеш да ми кажеш.

Светофарът светна зелено, но Пулър не помръдна. Колите отзад започнаха да свирят.

— Карай. По думите ти имаме някакви си десетина минути.

Той настъпи газта и пресече кръстовището.

— Вече ти казах, че не съм тази, за която се представям — продължи минута по-късно тя.

— А пък аз ти отвърнах, че не съм изненадан.

— Ами ако… — Тя замълча и извърна глава към страничното стъкло.

— Какво ако?

— Отбий! — завъртя се към него тя.

— Какво?

— Отбий и паркирай. Останалата част от пътя ще извървим пеша. Дори и малко да закъснеем, генералът и господин Шиндлър едва ли ще обърнат внимание. Вероятно ще стигнем по-бързо пеша, отколкото ако висим в задръстването.

По чудо намериха място за паркиране още на следващата улица.

Извървяха около половин пряка, преди тя да проговори.

— Хубава шапка. Още като те видях, исках да ти кажа, че в униформа изглеждаш много добре. Внушително.

— И ти изглеждаш отлично, но все още чакам да чуя това, което имаш да ми кажеш — отвърна той.

— Включването ми в разследването не беше случайно. Назначиха ме заради теб.

— С каква задача?

— Да следя твоите действия и да докладвам. Което и правех.

— Това ли е всичко?

— Не ти ли стига? — побутна ръката му тя.

— Времето на флиртовете отмина, Нокс.

Тя веднага стана сериозна и се загледа през предното стъкло.

— Не, не е всичко. Трансформаторите…

— Какво за тях? — загрижено попита Пулър.

— Аз уредих да бъдат откарани. В комплект с Джордан, човека от поддръжката.

Пулър се закова на място, а Нокс продължи още няколко крачки по инерция. После се завъртя и бавно тръгна към него. Челото й беше сбърчено от притеснение.

— Уредила си премахването на важни доказателства в криминално разследване? — мрачно изрече той. — Това е възпрепятстване на правосъдието.

— Уверявам те, че не беше по моя воля — каза тя. — Беше заповед.

— Чия?

— На началниците ми.

— Искам имена, чинове, постове!

— Страхувам се, че няма как да стане.

— Току-що призна престъпление, Нокс.

— За което никога няма да бъда съдена. Така се прави в моя свят.

— Но не и в моя!

— Ако все още не си обърнал внимание, ти се намираш в моя свят. Просто защото там е живял брат ти.

— Защо трябваше да премахнеш доказателствата?

— Защото върху тях щяха да бъдат открити следи от експлозиви.

— Искаш да кажеш, че е било саботаж?

— Те не биха оставили това на случайността. Същото се отнася и за генератора, който умишлено е бил блокиран.

— А двамата техници?

— Така и не са разбрали. Хората на Макри не са имали никакви проблеми да го блокират.

— Откъде знаеш всичко това?

Двамата продължиха по тротоара.

— Имаме сериозен проблем, Пулър. Сред нас има предател, може би повече от един. Всъщност със сигурност са повече. Всичките на високи позиции. Именно те са вкарали брат ти в затвора. Без съмнение планират нещо друго, нещо голямо…

— Но защо тогава съм тук? Ти знаеш всичко! Защо ме поканиха да се включа в купона?

— Това е най-важният въпрос. Защо са те поканили? Все още не съм открила човек, който да ми даде задоволителен отговор.

— Райнхарт, Дофри и Шиндлър обясниха, че благодарение на близостта ми с Робърт бих могъл да стигна до заключения, които друг не може да направи. Това бил най-добрият шанс да го заловят.

— Кой знае.

— Ами защо не ги попитаме? Така и така отиваме на вечеря с тях.

— Точно това няма как да направим — каза тя. — Когато споменах, че нещата опират до най-високи места, имах предвид самия Еверест.

— Шиндлър е в Съвета за национална сигурност, човек на президента. А Райнхарт е много уважаван генерал. Нима искаш да кажеш, че тези хора са предатели?

— Не твърдя това, но не казвам и обратното. Знам само едно — трябва да разкрием истината, преди да се е случило нещо необратимо.

— По всичко личи, че знаеш много повече от мен — каза Пулър.