— В някои строго определени области това може би е вярно. Но нямам отговор на въпросите кой и защо, които ти сам си задаваш. Не получим ли някакви отговори, все едно че не знаем нищо.
— Но защо трансформаторите? Какво са искали да прикрият?
— Не искаме те да знаят, че знаем. В противен случай ще се заровят дълбоко и никога няма да ги открием.
— А Макри? А хората, които ме отвлякоха?
— Нямам обяснение. Не знам дали са били част от конспирацията или друга фракция, за която не знаем нищо.
— А мъжете на онази уличка?
— Ако знаех, щях да ти кажа.
— Сигурна ли си?
Изкачиха стъпалата пред Военния клуб и се озоваха в просторно добре осветено фоайе. Главната зала за хранене се намираше вдясно, но Пулър не беше сигурен къде точно ще се състои вечерята с Райнхарт и Шиндлър. Проблемът беше решен още преди да беше свалил сакото си, от един мъж, който забърза към тях.
— Старши следовател Пулър? — попита той. — Госпожица Нокс? Моля, последвайте ме. Ще ви настаним в една частна зала на втория етаж.
Изкачиха се по стълбите, а след това поеха по дълъг коридор.
В малката зала ги очакваха трима души. Придружителят им се оттегли и затвори вратата след себе си. Тримата мъже се изправиха. Единият беше генерал Райнхарт в парадна униформа, която беше обсипана с различни ордени и лентички. Другият беше Джеймс Шиндлър, облечен в черен костюм, бяла риза и яркочервена вратовръзка. Райнхарт представи третия, който също беше с костюм и вратовръзка, около петдесетгодишен, стегнат и здрав, със сивееща руса коса, която беше леко разрошена. Едната част от лицето му беше силно пострадала и се набиваше на очи въпреки пластичните операции. Очната ябълка, бузата и част от брадичката бяха дълбоко хлътнали, а самото око изглеждаше изкуствено.
— Да ви представя Донован Картър, директор на АОЗС — обяви Райнхарт.
Пулър с усилие запази безизразното изражение на лицето си.
Директорът на АОЗС оглавяваше и Центъра за контрол на ОМУ, което означаваше, че човекът насреща му се явява шеф на Сюзан Ренълдс.
Ръкуваха се. Салатите и бялото вино им бяха поднесени в момента, в който седнаха на масата. Райнхарт изчака оттеглянето на сервитьорите и се обърна към Пулър:
— На всички ни е ясно, че се случиха доста неща. Очакваме подробен доклад.
Пулър стрелна с очи Картър, след което отново се извърна към Райнхарт.
— Той е в течение — успокоително добави генералът.
Пулър понечи да попита защо, но в крайна сметка се въздържа, тъй като не измисли начин въпросът му да прозвучи почтително.
Започна да разказва точка по точка. Когато свърши, умишлено не погледна към Нокс, която със сигурност беше отбелязала редица пропуски. Например отвличането му и появата на незнаен спасител или преместването на трансформаторите. Появата на неизвестния нападател в килията на брат му, подозренията му по отношение на Ренълдс. И накрая всичко, което бяха открили за Найлс Робинсън.
— Капитан от СВ е бил част от конспирацията във ФВЗ? Това ми се струва невероятно! — възкликна Райнхарт и се обърна към Нокс. — А вие сте застреляли Макри?
— Боя се, че да, сър. Тя се опита да ме убие и нямах друг избор.
— Ликвидирали сте и един от хората, които са ви нападнали в Шарлът — добави Шиндлър. — Невероятно!
— Аз също можех да го направя, но Нокс се оказа по-бърза — обади се Пулър.
— Не съм го ликвидирала — каза Нокс. — Когато се върнахме на мястото, той вече не беше там. Вероятно е носел бронежилетка или пък някой му е помогнал да се изтегли. Не знам кое от двете.
Райнхарт прочисти гърлото си.
— Но кои са били тези хора? — попита той. — Възможно ли е нападението да е свързано с Робърт Пулър?
— Разследваме бягството му — отвърна Нокс. — Не мога да си представя друга причина да ни нападнат.
Тук за пръв път се намеси и Донован Картър.
— Вие със сигурност имате врагове, агент Нокс — рече той. — Прегледахме служебното ви досие. Направили сте редица изключителни неща за страната ни, но всичко това си има цена.
— Фактът, че Ленора Макри се опита да ме убие, не подлежи на съмнение — каза Нокс. — Също като този, че се е готвела да избяга в Русия, а от там Бог знае къде. Тя е вкарала и убиеца във ФВЗ.
— Момент! Какъв убиец? — възкликна Райнхарт.
Пулър стрелна партньорката си с поглед. Беше изненадан от думите й, тъй като беше пропуснал тази подробност в доклада си. В отговор получи леко кимване, което го подканяше да говори.
Обясненията му отнеха няколко минути. Почти още толкова минаха и за предположението как Робърт е заел мястото на убиеца.
Читать дальше