Дэвид Балдаччи - Бягството

— Как успяхте да избягате? — попита Пулър.

— Ще ми се да можех да кажа, че ме спасиха, но, за съжаление, не беше така. Измъкнах се със собствени сили, и аз не знам точно как. Изпитвах ужасни болки, буквално полудявах от тях. Вероятно съм бил толкова отчаян, че съм прогонил болката единствено със силата на волята си. Убих тримата талибани, които ме охраняваха. Ако имах време, със сигурност щях да ги изтезавам, преди да им прережа гърлата. Заслужаваха си го, но, за съжаление, нямах шанс да ги накажа. Добрах се до безопасно място, след като седмици наред се влачих през една пустош. След две години активна терапия успях да се възстановя функционално, тоест да ходя, да говоря и да използвам ръцете си. Но белезите останаха, а болката е постоянна. По тази причина пия хапчета и уиски, но без да прекалявам. И продължих да служа на страната си, при това добре. Не знам дали е заслужено, но след премеждията ми в Афганистан много хора ме смятаха за герой. Вероятно заради раните. Това със сигурност ми помогна в кариерата. Прескачах между Капитолия и разузнаването, набирах опит в областта на националната сигурност и външните работи. Всичко това допринесе за постовете, които получих в АОЗС и Центъра. Дори не съм очаквал такова признание. Сега вече вие двамата знаете за мен повече, отколкото ви е нужно — добави с лека усмивка Картър.

— Защо ни поканихте тук? — попита Пулър. — Останах с впечатлението, че на вечерята казахте всичко, което искахте да кажете.

— Така е. Но не знаех дали вие казахте всичко, което искахте. Ако не сте, сега е моментът. Ще се убедите, че съм добър слушател. Освен това съм сигурен, че ще говорите по-свободно в отсъствието на генерала и човека на президента.

— Добре, нека го направим — директно обяви Нокс. — Ние сме сигурни, че Робърт Пулър е невинен.

— На какво основание?

— Представените доказателства по време на процеса са били крайно неубедителни.

Картър поклати глава и отпи глътка уиски.

— Показания на двама свидетели? Изнасяне на секретна информация? Доказателства за дългове? Всичко това едва ли може да бъде наречено неубедителни доказателства.

— Дълговете могат да бъдат изфабрикувани много лесно.

— Може би. Но показанията на Ренълдс и Робинсън?

— Мислите, че не мога да бъда обективен по отношение на брат си, нали? — внимателно го погледна Пулър. — Но аз бих казал, че и вие не можете да бъдете обективен по отношение на Ренълдс, защото тя работи за вас.

Картър се облегна назад и потъна в размисъл.

— Добре, нека го обсъдим по-подробно. Да приемем, че Ренълдс е излъгала. Защо?

— За пари — отвърна Нокс. — Било й е платено.

— Тоест тя е предател и е получила пари, за да натопи брат ви. Още веднъж питам: защо? Какво толкова специално има у него?

— Сам казахте, че е бил изключително ценен за правителството.

— Така беше. Но правителството разполага и с други ценни служители. Защо са избрали точно него?

— Имало ли е причини да го махнат от СТРАТКОМ?

— Той чакаше следващото си повишение, за да напусне СТРАТКОМ по своя воля. Вече споменах това по време на вечерята. Щеше да бъде прехвърлен в РНП. Там самият аз щях да работя с него.

— Имало ли е някакви причини да му попречат да стигне до там? — попита Нокс.

— Не мога да кажа — сви рамене Картър. — В РНП работят много хора. Дали той е бил достатъчно важен за конспирацията, която описахте? Лично на мен ми е трудно да го повярвам.

— Казахте, че сте работили с генерал Дофри още докато е бил полковник.

— Точно така.

— Дофри заема мястото на брат ми в РНП, а вие намеквате, че това е достатъчен мотив за брат ми да го убие. Нека да погледнем на нещата от друг ъгъл.

Картър остави чашата си и любопитно попита:

— От какъв ъгъл?

— Беше ли брат ми пръв избор за позицията в РНП?

— Да. Единодушно.

— А Дофри е бил нещо като негова резерва, така ли?

— Добре, виждам накъде биете — каза Картър. — Искате да кажете, че Робърт е бил натопен, за да не отиде в РНП.

— Да, като това позволява на Дофри да заеме мястото му — отвърна Пулър.

— И с каква цел е бил натопен?

— Въпросът е какво включва тази позиция. И достъп до какво получава човекът, който я заеме.

Картър отпи поредната глътка уиски и разтърка брадичката си.

— Малко или много до всичко. Дейността на РНП стига далече. От Космоса до дъното на океаните и всичко, което се намира между тях. В много отношения РНП е очите, ушите и мозъкът на Министерството на отбраната. Нейният командир носи две дини под една мишница, защото ръководи и Агенцията за военно разузнаване. От своя страна, РНП работи с всички по-големи разузнавателни институции, с АНС, Агенцията за геокосмическо разузнаване и Националната служба за разузнаване. Неговите отговорности покриват целия спектър от транснационални заплахи, войната срещу тероризма и ОМУ.