Дэвид Балдаччи - Бягството

Завиваше вляво или вдясно, връщаше се обратно, спираше, ускоряваше и намаляваше. Искаше да бъде абсолютно сигурен, че никой не го следи. Накрая паркира на осемстотин метра от „Холидей Ин“ и пое пеша, използвайки прикритието на гората и малките жилищни комплекси.

Пикапът с канзаски номера беше паркиран пред стая 103. Пулър предпазливо мина покрай него и провери както купето, така и каросерията. Вратата на мотелската стая се отвори няколко секунди след почукването му, но в този кратък миг той забеляза лекото помръдване на пердето.

Не влезе веднага. Дланта му докосна ръкохватката на пистолета в кобура.

— Боби?

— Чисто е, младши.

Пулър влезе и заключи вратата след себе си. Малката стая беше осветена само от нощната лампа до леглото. Брат му седеше на стол в ъгъла. Зад отворената врата до него се виждаше част от банята. На леглото лежеше сак.

Пулър седна до него и погледна към брат си.

— Някакви проблеми по пътя насам? — попита Робърт.

— Отделих си достатъчно време. Ако някой е успял да ме проследи, значи заслужава победата.

Робърт стана и разтвори ръце.

— Адски се радвам да те видя, Джон!

Пулър се изправи срещу него. Прегръдката беше здрава и продължителна, придружена от взаимно потупване по гърба.

Пулър забеляза навлажнените очи на Робърт и усети, че и самият той се е просълзил. Струваше му се необичайно, че вижда брат си като свободен човек. Чувството беше страхотно, но мимолетно.

Робърт се върна на стола, а Пулър зае мястото си на леглото. За момент никой от двамата не проговори.

— Как успя да ме откриеш? — проговори най-накрая Джон.

— Реших, че няма смисъл да те проследявам, поне в началото — отвърна Робърт. — Вместо това проследих друг човек, който ме отведе директно във Военния клуб.

— Кой беше този човек?

— Донован Картър. Прихванах го още във Форт Белвоа. А когато ти се появи в клуба, почти паднах от изненада.

— Защо реши да следиш точно Картър?

— Опитвам се да правя това, което правиш и ти: да разреша проблемите.

— Тоест да разбереш кой и защо те е натопил?

Робърт кимна.

— Сюзан Ренълдс се оказа една от тях.

— Разговаряхме с нея. Тя е уведомила Картър за твоето посещение, твърди, че си я заплашвал. А на всичкото отгоре уж си й инжектирал някаква отрова.

Робърт протегна телефона си и натисна някакво копче. В стаята прозвуча записът на разговора с Ренълдс.

— Разбира се, това не доказва нищо. Тя спокойно може да твърди, че е изрекла тези думи, за да не я убия. А в инжекцията нямаше отрова. Оставих я да си мисли така, а накрая я приспах със силен седатив.

— Руснаци? — вдигна вежди Джон.

— По-скоро не. Разбра ли за Найлс Робинсън?

— Мотивът му е бил здравословното състояние на детето, нали?

— Да. Когато го застреляха на Юниън Стейшън, с него говорехме по телефона.

— И аз така си помислих.

— Нима? Е, не бих казал, че съм изненадан. Записал съм и този разговор. Основен момент в него беше предположението му, че някой не е искал да започна работа в РНП.

— Кой?

— Така и не успя да ми каже.

— Дофри е заел мястото ти в РНП. А след това е бил прехвърлен в кибер командването.

— И сега е мъртъв.

— Откриха тялото му в моята мотелска стая в Канзас.

— Видях те там в компанията на някаква жена, но не знаех, че са го намерили в твоята стая.

— Жената се казва Вероника Нокс, агент на УРС. Познаваш ли я?

— Не — каза Робърт и погледна брат си. — Предполагам, че имаш много въпроси към мен.

— И някои отговори. ФВЗ? Изпратили са един украинец да те убие след аварията с тока. Помогнала му е капитан Макри, която Нокс по-късно ликвидира по време на престрелка.

Робърт въртеше химикалката между пръстите си.

— Когато този човек се появи в килията ми, аз вече бях обзет от подозрения. Още преди да ме вкарат във ФВЗ, бях чувал, че там разполагат с резервно захранване, което е безотказно. Но изведнъж се оказа, че то не действа. Знаех и друго — при прекъсването на електричеството вратите на килиите автоматично се заключват. Това също не се случи. Напротив, те се отключиха. Тоест някой беше пипал софтуера. В онзи момент все още не бях сигурен какво се случва и не знаех дали съм се превърнал в мишена. Реших да остана в килията и да изчакам развоя на събитията. Когато някой спря пред вратата, изкрещях, че съм на пода с ръце на тила. Мъжът се появи в килията с нож в ръка. Но процедурата при подобни случаи изисква готовност с огнестрелно оръжие, а проверката на килиите никога не се върши от един човек. Трябва да са най-малко двама.