Дэвид Балдаччи - Бягството

— Сигурен съм. Научихме, че Робърт Пулър…

— Тоест брат ви — прекъсна го Ренълдс. — Знаех това още преди първата ни среща.

— Научихме, че той ви е посетил вкъщи — довърши с равен глас Пулър.

— С цел да ме убие.

— Но не го е направил.

— Успях да се измъкна и да грабна един пистолет, а той избяга като страхливец.

— Но нали преди това ви е завързал?

— Не. Опря пистолет в тила ми и ми инжектира някаква отрова. Не можех да повярвам, че мръсникът ще го направи. Може би беше превъртял в затвора.

— А вие успяхте да го преборите и да стигнете до пистолета си?

— Не казвам, че съм го преборила. Ясно, че е по-едър и по-як от мен. Но и аз съм силна. Успях да го ударя по главата с някаква лампа и изтичах към библиотеката, където държах един пистолет четирийсет и пети калибър. Като осъзна, че съм въоръжена и съм готова да го застрелям, побягна. Опитах се да го спра, обаче той беше твърде бърз. Извиках полиция, но не успяха да открият никакви следи от него.

— Значи го ударихте с лампа по главата?

— Да.

— Това трябва да е било доста болезнено.

— Надявам се — тръсна глава Ренълдс. — Той заслужаваше всичката болка на света.

— Вероятно сте го наранили, потекла му е кръв.

— Да. Но преди всичко беше изненадан.

— А какво искаше от вас?

— Заплашваше ме. Искаше да си призная, че съм извършила нещо лошо.

— А защо му е било да го прави? — попита Нокс.

Ренълдс я погледна така, сякаш я виждаше за пръв път.

— Откъде да знам какви мисли се въртят в главата на един луд? Той е отчаян. Беглец от затвора, убил един, а може би и двама души.

— Какво имате предвид? — остро попита Пулър.

— Чух за Найлс Робинсън. Всички чухме за него. Застрелян е на някаква железопътна гара.

— А защо мислите, че това е дело на Робърт Пулър? — попита Нокс.

— Не знам — снизходително я погледна Ренълдс. — Но нека помислим: той прониква в дома ми, насочва пистолет в мен и ме заплашва заради показанията, които дадох срещу него. Малко по-късно на Юниън Стейшън е убит Найлс Робинсън, който също е свидетелствал срещу него. Какви са гаранциите, че са го ликвидирали други хора, след като Робърт се е намирал в района? Моля ви, не обиждайте интелигентността ми!

— Какво по-точно казахте на Пулър? — невъзмутимо продължи Нокс.

— Много неща. Да се маха. Да ме остави на мира. Никога повече да не се доближава до дома ми. Когато ме инжектира с нещо, за което твърдеше, че е отрова, аз му казах това, което искаше да чуе.

— А защо го направихте? — попита Пулър.

Сега дойде неговият ред да получи снизходителен поглед.

— Защото ми беше жал за него и не исках да се връща в затвора. Всъщност изгарях от желание да призная, че съм предател, и да заема мястото му в килията. Защо съм го направила според вас? Той ме уверяваше, че това е единственият начин да получа проклетата противоотрова!

— Но не ви е отровил — отбеляза Пулър.

— Така е, но тогава не го знаех. Той заяви, че ми е инжектирал някакъв органофосфат, което е нещо много гадно, повярвайте ми. Изплаших се до смърт. Бях готова да му кажа всичко, за да получа противоотровата.

— Но какво очаквахте, че ще се случи, след като го ударихте с лампата и грабнахте пистолета?

— Че ще го принудя да ми даде противоотровата.

— А когато той избяга?

— Повиках полиция и бърза помощ. Бях убедена, че ми остават само няколко минути живот. Побърках се от страх заради този мръсник!

Двамата й зададоха още няколко въпроса и станаха да си вървят.

Пулър спря на вратата и се обърна. Ренълдс го гледаше, без да мига. Не се усмихваше, не тържествуваше. Просто го гледаше. После бавно сведе глава към отрупаното с хартия бюро.

— Като видя тази жена, изпитвам желанието да я удуша! — изръмжа Нокс, докато крачеха по коридора.

— Аз не — отвърна Пулър. — Бих я застрелял.

Тя вдигна глава да го погледне.

— Е, какви заключения си направи от езика на тялото й?

— По ирония на съдбата този път думите й бяха по-важни от езика на тялото.

— Какво искаш да кажеш?

Пулър знаеше, че Ренълдс не е ударила брат му с лампа. Боби не беше ранен. Но нямаше как да го сподели с Нокс, защото това би означавало да признае, че се е срещал с него. Имаше обаче и нещо друго.

— Проверих резултатите от токсикологичния тест, който са й направили. Нали помниш, че Картър спомена за него? Е, днес сутринта поисках и получих едно копие.

— Не са открили отрова.

— Не са, но в замяна на това са открили остатъци от седатив. Достатъчно силен, за да я приспи за известно време.