Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Той стигна до зида, който ограждаше имението, точно когато някой отвори прозореца, през който бе излязъл. В следващата секунда Роджърс се прехвърли през зида, така че онзи, който погледна навън, не видя нищо.

Роджърс хукна към микробуса. Точно два часа по-късно влезе в стаята си в Хемптън. Седна на леглото, извади телефона си и разгледа част от снимките, които бе направил.

На една от тях видя Клеър Джерико и Крис Балард, който изглеждаше по-млад в сравнение с тази вечер, но все пак прехвърлил седемдесет. Това означаваше, че Джерико е жива. Или поне че е била жива допреди няколко години.

Роджърс сграбчи импулсивно ключовете си и излезе. Трябваше да види едно място. Всъщност няколко места.

И това трябваше да стане веднага.

Беше една евентуална възможност. Нищо повече.

Пулър бе напуснал апартамента си много късно, затова сега му оставаха по-малко от два часа до изгрев-слънце. Отдавна трябваше да е заспал, но сънят бе последното нещо, за което мислеше в момента.

Намираше се на десетина минути от Уилямсбърг. В багажника на шевролета му лежеше платнената чанта, в която имаше всичко необходимо, за да извърши задълбочен професионален оглед на което и да било местопрестъпление. Единственият проблем бе, че бяха минали трийсет години и съответно нямаше местопрестъпление, което да оглежда.

Но може би не беше така. Затова идваше в Уилямсбърг.

Той влезе в града, отби встрани и прегледа списъка с четири имена и адреси срещу тях. Това бяха имената на четирите жертви и местата, на които са били открити телата им.

Две се намираха на територията на колежа „Уилям и Мери“, най-стария в страната след Харвард. Това беше място, на което умни, много умни млади хора идваха да се учат. Но това бе и мястото, което серийният убиец бе използвал, за да се отърве от телата на половината си жертви.

Другите две бяха намерени на различни места, но все пак в рамките на града.

Пулър стигна до първото място, спря и излезе от колата. Извади фотоапарата и тръгна към горичката, в която преди трийсет години под купчина листа било открито тялото на Джейн Ренър. Отиде до въпросното място и се огледа. Видя само гола земя. Нямаше следа, която да подскаже, че тъкмо тук някой изрод е изхвърлил тялото на млада жена. Направи няколко снимки на самото място и на околността. Не се виждаше жива душа, което означаваше, че най-вероятно преди трийсет години тук е царяла същата пустош.

Съдебномедицинската експертиза бе установила, че Ренър не е била убита тук. На мястото била открита прекалено малко кръв. А по трупните петна си личало, че тялото е местено след смъртта. Това беше елементарно. Спреше ли сърцето, кръвта преставаше да циркулира и поради гравитацията се събираше в най-ниските части на тялото. Ако човек умреше по гръб, кръвта се стичаше предимно в гърба и седалището, както и в задната част на бедрата и прасците. Ако тялото останеше неподвижно за определен период, дори да бъдеше преместено впоследствие и обърнато по лице, кръвта щеше да си остане там, където е била.

Това се бе случило с Джейн Ренър. Убиецът я бе пренесъл мъртва тук. Тя бе висока метър и седемдесет и тежеше шейсет и три килограма, което означаваше, че пренасянето й не е било лесна работа. Но един силен мъж, метнал тялото на Джейн Ренър на рамо, би изминал някак си разстоянието от улицата до тук. А мъж, който можеше да пречупи гръбначен стълб, не би срещнал никакви проблеми да носи жертвите си.

Пулър се върна в колата и тъкмо се канеше да потегли, когато забеляза покрай него да минава бял микробус. Стори му се, че когато наближи, той забави ход. После ускори и отмина. Приличаше на микробусите, които използват електротехниците и водопроводчиците. Шофьорът вероятно се бе запътил към мястото на някоя авария.

Пулър включи на скорост и продължи към следващото местопрестъпление. То се намираше на малко повече от три километра от първото. Улиците бяха пусти, луната светеше ярко, въздухът бе чист. Когато пристигна, той излезе от колата с фотоапарат в ръка. Направи няколко снимки и обходи мястото, където е бил изхвърлен вторият труп. Глория Патерсън, двайсет и четири годишна, инженер. Убиецът не си бе направил труда да я покрие с листа.

Пулър огледа мястото. Беше уединено, макар кампусът на „Уилям и Мери“ да бе съвсем наблизо.

Върна се в колата и потегли. Когато пристигна на третото местопрестъпление, видя микробус пред себе си.

Бял микробус.

Възможно ли бе да е същият? Той не можеше да бъде сигурен. Но май беше същият.