Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Нима Куентин работеше в „Аталанта Груп“? Това ли бе компанията, която според Хелън Майърс той притежаваше? Нима Джерико работеше за него?

Роджърс поклати глава. Джерико не работеше за никого освен за себе си. Върна документа на мястото му, затвори куфарчето и излезе в коридора. Хвърли поглед към двамата на леглото тъкмо когато Куентин претърколи Сюзан по гръб. Повдигна краката й върху раменете си и бързо довърши започнатото, изстена силно и се отпусна върху нея.

Дотук с романтиката, помисли си Роджърс.

Куентин се отлепи от жената и се облегна на таблата на леглото.

— Мамка му! Беше върховно! — възкликна той. — Нали?

Сюзан придърпа завивката върху себе си и се обърна настрани към него.

— Да — отвърна машинално тя. — Беше страхотно! — добави с престорен ентусиазъм, който само Роджърс забеляза.

— Как е дядката? — попита Куентин.

Роджърс наостри слух.

— Все така. Наслаждава се на старините си.

— Не се съмнявам.

Куентин се пресегна, отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади малка кутия. Отвори я и сви две цигари. Подаде едната на Сюзан. Запалиха и дръпнаха силно.

— Тя е много умна — каза Куентин. — Все още успявам да се справя с нея, но не знам докога.

Сюзан дръпна отново от цигарата и също се облегна на таблата.

— Замина ли? — попита той.

— Тръгна преди няколко часа. Скоро ще се върне.

Роджърс се напрегна още повече. Молеше се да споменат името на жената.

Куентин дръпна отново от цигарата и каза:

— Да, ще се радвам да не надзърта непрекъснато през рамото ми.

— Гледай само да не се издъниш.

Куентин сложи ръка върху голите рамене на Сюзан и се престори на обиден.

— Ей, скъпа, знам какво правя.

— Трябва да тръгвам.

Сюзан стана и се облече бързо. Минута по-късно токчетата й затракаха по стълбите.

Когато Роджърс се обърна, за да погледне към спалнята, Куентин бе допушил цигарата и лежеше по гръб на леглото. Няколко минути по-късно той захърка шумно.

Мога да вляза и да го убия още сега. Но каква полза? Трябва да науча повече. За мен той е по-ценен жив, отколкото мъртъв.

Днес е щастливият ти ден, Джош. Уреди се с мацка и… ще живееш.

Роджърс изчака да чуе двигателя на мерцедеса, след което се спусна по стълбите и излезе през задната врата. Не след дълго седеше в микробуса и разглеждаше снимките, които бе направил.

Сюзан Дейвис. Въведе името в търсачката и добави това на Крис Балард. Попадна на цял куп страници с Балард, но в нито една не се споменаваше Сюзан Дейвис. След това провери Джош Куентин. Получи доста информация, но все безполезна. За човек, който се бе издигнал толкова бързо, данните в интернет бяха прекалено оскъдни.

Но пък откри Клеър Джерико.

Роджърс не признаваше план Б.

— Нямам представа как да тълкувам думите му.

Нокс погледна към Пулър, който се взираше през прозореца на своя шевролет. Не бяха помръднали от алеята пред дома на Винсънт Диренцо.

— Чу ли ме, Пулър?

— Чух те.

— Човекът ни каза, че някой му е забранил да се занимава със серийните убийства в Уилямсбърг.

Пулър замълча.

— Смяташ ли, че каза истината? — попита Нокс.

Той включи на скорост.

— Не знам. Не съм имал възможност да проверя.

Потегли по алеята, излезе на улицата и тръгна по обратния път на изток.

— Струва ми се, че колкото по-навътре навлизаме в това блато, толкова повече затъваме — каза Нокс.

— Може би това е целта.

— Целта? Какво искаш да кажеш?

Пулър продължи да гледа през прозореца.

— Сама ли трябва да си говоря през целия път?

— Можеш да правиш каквото искаш, Нокс. Никой не ти пречи. И бездруго винаги си правила каквото искаш, нали?

Тя го изгледа мрачно, преди да отговори:

— Продължаваш с инсинуациите, а?

— Така ли ги наричаш?

— А ти как би ги нарекла?

— Никак. Имам случай, който да разследвам, и толкова.

— Обичаш да увърташ. Защо не изплюеш камъчето?

Пулър продължи да следи пътя. Накрая попита:

— Ти какво би направила на мое място?

Тя понечи да отвърне нещо рязко, но се овладя и каза:

— Бих разговаряла с полицаите от Уилямсбърг, които са работили по случая.

— Прочетохме документацията им.

— Но отидохме при Диренцо и той ни каза нещо, което нямаше как да намерим в архива. Може и ченгетата да ни кажат нещо.

— Първо трябва да открием имената им.

— Вече го направих. Двамата инспектори, ръководили разследването, още работят в полицията.

— След трийсет години?