Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Роджърс го бе виждал и преди. Джош Куентин, ВИП клиентът на „Камуфлаж“ със свой собствен салон за забавления и красиви приятелки.

Роджърс продължи да наблюдава. Куентин и жената се втурнаха един към друг. Срещнаха се горе-долу по средата на алеята пред къщата. Тя го целуна нежно, а той я стисна за задника.

Такъв е животът, помисли Роджърс. Марс и Венера.

Започнаха да се събличат още отвън, но макар и вкопчени един в друг, успяха да се доберат до вратата и да я затворят зад себе си. Беше очевидно какво се канят да правят и Роджърс нямаше никакво желание да става свидетел на заниманията им. Приклекна зад оградата от жив плет и се замисли върху видяното.

Какво правеше тук Джош Куентин? Това неговият дом ли беше? И коя бе жената? Дали бе омъжена за Балард, а Куентин просто бе любовникът на нейната възраст?

Роджърс потри онова място на тила си. Затвори очи и си представи какви процеси протичат в мозъка му точно в този момент. Бяха му обяснили какво може да се случи, какво може да изпита. Но с него се случваха повече неща, отколкото те можеха да предвидят. Разбира се, бяха му обяснили, че това е девствена територия, в която никой досега не е навлизал. Ничия земя, изпълнена с рискове. С опасности. И поне част от тях не можеха да се предвидят.

Както се оказа, думите им не бяха лишени от основания. Както се оказа, нямаха никаква представа какво правят.

Роджърс насочи поглед към прозореца на къщата с декоративна бяла мазилка. Видя някакво проблясване. Вероятно жената бе съблякла роклята си и я бе захвърлила.

Замисли се за случилото се на онази уличка, когато бе слязъл от автобуса след излизането си от затвора. За двамата млади влюбени, които бяха мъртви. Пет пари не даваше за младите влюбени. Най-вече защото никога не бе имал възможността да се влюби. Изпита почти непреодолимо желание да нахлуе в къщата и да убие и двамата.

Потри усърдно онова място на главата си в опит да отклони тази мисъл. Нуждаеше се от информация. А засега не бе научил почти нищо. Реши да поправи това.

Огледа се, не видя никого, наведе се и преодоля тичешком разстоянието до мерцедеса. Откри на предната седалка дамската чанта на жената. Толкова бе бързала да впие устни в Куентин, че я бе забравила в колата. Извади портфейла й и засне шофьорската й книжка с телефона си. Името й бе Сюзан Дейвис.

Прокрадна се до къщата и надзърна вътре. Можеше дори да се покатери по стената, ако искаше. Никакъв проблем. Високите храсти я скриваха откъм пътя. Надникна през прозореца на гаража. Видя само една кола. Мазерати кабриолет. Предположи, че е на Куентин. Този тип явно си падаше по скъпите играчки.

Заобиколи отзад. Видя плувен басейн с толкова висока ограда, че никой от туристите по плажа да не може да надзърне над нея.

Провери задната врата. Беше отключена. Той се съмняваше, че Куентин се е сетил да включи охранителната система, преди да отведе жената на горния етаж, но въпреки това бе готов да побегне, ако чуеше алармата.

Алармата обаче не се включи. Роджърс влезе вътре и се озова в оскъдно обзаведена стая. Интериорният дизайн залагаше на отворени пространства, но малкото мебели изглеждаха съвсем обикновени. Роджърс се зачуди дали това наистина е домът на Куентин или просто вила под наем.

Огледа се набързо и откри писмо с адреса на къщата върху плика. Адресът бе на някаква корпорация — „Ваканции Северна Каролина“. В такъв случай Куентин вероятно живееше тук под наем.

Роджърс се качи по стълбите, като се ослушваше и за най-слабия звук. Когато се озова горе, чу онова, което очакваше. Двама млади, които се чукаха като зайци. В някакъв момент обаче все пак щяха да приключат.

Проследи звуците — идваха откъм последната стая вляво. Отсреща по диагонал имаше друга стая. Роджърс влезе в нея и остави вратата открехната. Оттук можеше да наблюдава спалнята от другата страна на коридора.

Голата Сюзан бе възседнала Куентин. Е, това забавление щеше да отнеме известно време.

Роджърс се отдръпна от прага и огледа стаята. Забеляза го почти веднага. Кожено куфарче. Отвори го и затършува безшумно. Извади някакви документи и ги огледа един по един. Едва четвъртият привлече вниманието му. Върху него пишеше Поверително. Явно бе служебен материал, предназначен за вътрешни цели.

Написаното върху листа хартия не означаваше нищо за Роджърс. Но онова, което видя в горната част на страницата, означаваше всичко.

Аталанта Груп.

Той погледна към спалнята.