Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Постъпих както ми беше заповядано. Вярно, бях следовател, но бях и военен. И както ви казах, изпълних заповедта. Защото, ако армията те учи на нещо… не, ако армията ти набива нещо в главата, то е да изпълняваш заповедите.

— И не сте се замисляли за причината някой висшестоящ да не иска да търсите връзка? — попита Пулър.

— Напротив, мислих върху това. В интерес на истината, много мислих.

— И? — попита Нокс.

— И всички възможни отговори, до които стигнах, ме плашеха до смърт. Затова накрая спрях да мисля по този въпрос.

Значи така живееше другата половина. Е, не точно половината, а онази прословута една десета от единия процент.

Роджърс се бе облегнал на едно дърво край пътя, който следваше извивките на брега. Шофирането до тук му бе отнело по-малко от два часа. Още нямаше обед. Щеше да се върне навреме за работа. Разполагаше с няколко часа, за да свърши някои неща.

Оглеждаше имението, скрито зад висока ограда и стоманена порта, която би спряла дори танк „Ейбрамс“. Това бе дворецът, в който прекарваше дните си Крис Балард, основателят на компанията, която понастоящем се наричаше „КБ Екселон“.

Роджърс бе оставил микробуса си на обществен паркинг, в случай че на входа има охранителни камери. Нищо чудно да заснемаха всяка кола, която минаваше покрай имението. А Роджърс не искаше да се появи на запис.

Той огледа имението от всички страни. Беше внушително. Няколко сгради, система от вътрешни пътища, автомобили, хора… В интернет откри въздушна снимка на терена. Балард явно бе напипал златна жила и бе успял да забогатее за сметка на федералното правителство.

Наоколо нямаше кой знае колко удобни места за наблюдение, но Роджърс откри едно. Изпробва няколко позиции, преди да избере онази, която не само да му позволи да надзърне в имението, но и да му осигури прикритие. Съзнанието му регистрира всички входове и изходи, силните и слабите страни, потенциалните скривалища, разположението на охраната… Чакаше търпеливо, докато здрави мъже със светли панталони и ризи с къс ръкав, с бейзболни шапки, пистолети на кръста и слушалки в ушите обикаляха своя периметър.

Четири сгради, включително господарската къща, които сигурно имаха обща площ от две хиляди квадратни метра, бяха разположени около огромен басейн. Една от постройките, която представляваше нещо като лятна къща край басейна, с душове, съблекални и прочие, бе три пъти по-голяма от къщите, в които живееха средностатистическите семейства. Покрай басейна като по конец бяха наредени елегантни шезлонги на равно разстояние един от друг. Имаше още открит бар, барбекю, беседки, пътечки, застлани с каменни плочи, великолепна растителност…

Клетките на просторния гараж за осем коли бяха заети предимно от мерцедеси и бентлита. Роджърс можеше да ги види, защото ролетните врати на гаража бяха вдигнати и двама мъже работеха по един от автомобилите. В източната част на имението имаше хеликоптерна площадка. Отвъд нея, успоредно на брега, се простираше самолетна писта с дължина поне хиляда метра. В далечния й край бе кацнал елегантен реактивен самолет Фалкон 2000.

Всички атрибути на свръхбогатите до последния детайл, помисли си Роджърс. Толкова много играчки, толкова малко време.

Той тръгна по една обществена алея и излезе на плажа. Водите на Атлантика се надигаха бурно поради силния вятър. Солен въздух изпълни дробовете му. Над главата му се рееха чайки, които от време на време пикираха рязко в търсене на храна. Нищо от това не бе в състояние да привлече интереса на Роджърс. Той продължи към имението. Пясъкът бе на всички, а Роджърс искаше да провери охраната на Балард откъм плажа.

Стигна точно срещу каменна стена, която обикаляше парцела по цялата му дължина. Беше толкова висока, че Роджърс можеше да види само последните два етажа на основната къща. По средата на стената имаше висока дървена врата. Роджърс свали обувките и чорапите си, нави крачолите си и продължи разходката си по брега. Когато измина стотина метра, чу звук. Обърна се и видя, че вратата се отваря. Отвътре излязоха трима едри въоръжени мъже, несъмнено охранители. Зад тях се появи пясъчножълта количка за голф, шофирана от друг охранител. До него седеше втори въоръжен мъж. На задната седалка се бе настанил възрастен мъж в бяла хавлия и със сламена шапка с черна лента. Компания му правеше млада жена със светлосиньо плажно парео.

Мъжът беше Балард, Роджърс не се съмняваше в това. Възрастта съвпадаше, а и кой друг би отишъл на плажа с количка за голф, управлявана от охранител?